Подземен свят [bg]

(Тук Призрака откри бележка, написана вероятно от асасинския архивар, подготвил досието. Авторът се питаше как прост ефрейтор е попаднал в академията за бойни изкуства на великия Анджело в Сохо, Лондон, където обучаваха аристократите да се бият с хладно оръжие. Или навярно въпросът би следвало да се зададе наопаки: как възпитаник на въпросната школа се е оказал прост ефрейтор. Към бележката бе прикрепена нота от Итън — една-единствена дума. Призрака знаеше какво значи благодарение на омразните уроци по латински, които му преподаваше асасинът. „Cave“ — „Внимавай!“.)

Кавана разбрал каква чудесна възможност му се предоставя да покаже на Лавел, че е повече от обикновен дезертьор. Предишния ден полковникът го попитал защо се домогва до благоволението му, ала не получил отговор. Всъщност Кавана бил наясно какво положение заема Лавел в Ордена на тамплиерите и искал да се възползва от него. И така, ефрейторът извадил безшумно сабята си, връчил пистолета си на сепоя и дал знак на Лавел да подготви своя.

Когато двамата заели позиция, той им посочил да повалят двамата планинци отляво.

После приклекнал и раздвижил прасците си. Не искал краката му да се схванат в момента на нападението.

Точно това направил — изскочил иззад скалата, готов за бой. Приел, че Лавел и сепоят ще стрелят точно, и се доверил на елемента на изненадата и на безспорните си умения да се сражава със сабя.

Афганецът вляво се обърнал и извикал и в същия миг иззад гърба му изгърмял пистолет. Последвал втори изстрел, не толкова точен, но достатъчен да вдигне втория планинец над земята и да го просне ничком, превит одве. Третият планинец уловил дръжката на ножа, затъкнат в колана му, но Кавана го изпреварил. С един замах на сабята прерязал сънната му артерия и отскочил ловко да избегне фонтана от кръв.

Англичанинът избрал преднамерено как да нанесе първия си удар. Афганците били неумолими и храбри, но дори те изтръпнали при вида на ярката червена дъга, плиснала под гаснещите лъчи на следобедното слънце. Двамата оцелели се стъписали. Докато посягал към закривения си нож, единият вдигнал другата си длан да избърше кръвта на другаря си от лицето си.

Ножът изскочил от колана и нищо повече. Сабята на Кавана описала арка във въздуха и с обратен удар прерязала гърлото на обречения му собственик. Кепето на мъжа излетяло от главата му и той се строполил на земята с облени в кръв гърди, поемайки си сетен гъргорещ дъх. Кавана обаче не успял да налети със сабята си срещу последния афганец. Изотзад проехтял изстрел и куршумът процепил въздуха до него, ала не улучил. Твърде късно с крайчеца на окото си зърнал да блесва острие и макар болката да не го прерязала веднага, усетил лицето му да се облива в гореща кръв.

(Бележка от архиваря: „Важно! Кавана има белег и до ден-днешен“)