Синовете на Спарта [bg]

— Царю, знаеш, че обучавах Кир, когато беше момче. Ето тези ръце го напляскаха, когато остави черна кобра в стаята ми.

— И един щраус — отвърна Артаксеркс и се засмя. — Да, помня.

Тисаферн определено не споделяше веселбата на царя от спомена.

— Познавам го добре, царю. Достатъчно добре, за да подозирам, че не би простил с лекота загубата на спартанските си гвардейци, нито как за малко щеше да изгуби главата си. Ако не беше намесата на майка ти…

— Да — отвърна царят. — Макар че смъртта му щеше да ни остави слаби. Народите се надяват на нас за стабилно управление, Тисаферне. Кир познава войските ни по-добре от всеки друг човек на тази земя. Може би след време ще го заместя с друг, но както каза майка ми, да се направи това толкова скоро след смъртта на баща ни ще означава пълен хаос. — Признанието като че ли стегна гърлото му. — Пощадяването на живота на брат ми беше мъдро решение.

Артаксеркс се наведе напред. Робинята беше опряла бедро в голия му крак. На Тисаферн му се стори, че чува шепота на кожата й, докато се плъзгаше по царската. Не смееше да сведе поглед, не и докато Артаксеркс го гледаше така напрегнато като кобрата, която момчетата бяха сложили в стаята му преди толкова много години. Тисаферн открай време изпитваше ужас от змии. Тогава беше пищял като жена, след което чу как двамата царски синове едва не се задушават от смях.

— Освен ако нямаш някакви нови сведения, Тисаферне…? Какво съобщават шпионите ти? Брат ми верен ли е?

— Кой може да каже какви са тайните на сърцето, велики царю? Научих обаче, че от хазната се теглят огромни суми. Шейсет, осемдесет хиляди дарика, че и повече.

— Какво от това? Може би строи нови казарми или обучава повече мъже. Войската е силната ръка на империята, Тисаферне. Не си даваш сметка каква е цената за поддържането й. Мисля, че всяка година за изхранването на войниците отиват половината пари от хазната, ако не и повече. Ами конете, доспехите, стрелите! Помня гордостта на баща ми от огромния брой мъже, който можем да изкараме на бойното поле. Разбираш ли? Баща ми не се оплакваше от цената, а й се наслаждаваше! Кой друг би могъл да си позволи подобно множество на множествата? Кой друг, ако не моето семейство? Тисаферне, ако това е всичко, с което разполагаш, разочарова ме.

Тисаферн кимна. Царят го слушаше внимателно, напълно забравил за робините си. Време беше да дръпне въдицата.

— Може би си прав, велики царю, макар че сумите, изисквани от принца, са два пъти по-високи, отколкото миналата година. Загрижен съм обаче от броя гръцки войници, които е наел.

— Като помощни войски ли? Знаем, че харесва онези наемници, и най-вече спартанците. Какво от това? Няколко хиляди тук-там, които да тренират и вдъхновяват нашите Безсмъртни. Тисаферне, брат ми командва войските от години. Каквито и… разногласия да имаме по някои въпроси, той не би изложил на опасност империята, дори ако му се дадат милион спартанци.