![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
— Царю, имам сведения за много хиляди. Изпраща ги на север и на изток. Тренира някои в Тракия, други на Крит. И в същото време всичките са му подръка. Някой по-подозрителен би казал, че прилича на завоевателна войска, царю. Не зная колко гърци е привлякъл, но е свикал под прякото си командване трийсет или четирийсет хиляди персийски войници, всичките от западните градове. Може би вече са дори повече.
Артаксеркс понечи да отговори, но се спря и се замисли. Тисаферн не го прекъсна, но зачака с повдигнати вежди. Имаше още един последен камък, който да сложи на дъската.
— Велики царю, знаеш, че не бих отправил просто така празни обвинения. От години поддържам из цялата империя по няколко зорки очи и писари. Някои от тях са в близост до Кир. Никога не са споменавали нито дума, че се съмняват в мотивите му. Никога.
— И сега това се е променило ли? — попита Артаксеркс, а чертите на лицето му сякаш се втвърдиха.
— Не, царю. Сега те не казват нищо. Птичките вече не ми пеят. И се питам какво ли може да се случва на западната ни граница.
Артаксеркс погали косата на седящата до коляното му робиня, сякаш беше любимата му хрътка. Тисаферн рискува да я погледне крадешком и откри, че тя го гледа сърдито, с почти презрително изражение. Той се изчерви и отмести поглед.
— Добре, Тисаферне. Познавам достатъчно брат си, за да уважа предчувствията ти. Щом казваш, че във въздуха витае нещо, трябва да съм глупак, за да не ти обърна внимание. Иди на запад лично. Вземи само неколцина души, но се срещни с брат ми. Прецени дали ми е все още верен.
Тисаферн се размърда притеснено; мислеше си за месеците, които трябваше да прекара по пътищата.
— Царю, последния път, когато видях брат ти, беше когато трябваше да го изведа за екзекуция. Той няма да ме погледне с добро око, независимо на кого е верен. Може би…
— Изпълнявай каквото ти казах — прекъсна го Артаксеркс. — Позволих на брат ми да си върне старите титли и власт. Отмених заповедите, които дадох в момент на мъка от смъртта на баща ми. Ако те убие, ще разбера, че е все още ядосан. Виждаш ли? — Артаксеркс се усмихна и белите му зъби лъснаха. — Дори със смъртта си можеш да ми бъдеш полезен.
Тисаферн благоразумно реши да не възразява повече и се просна в краката на царя.
— Оказваш ми огромна чест, велики царю. Ще замина и ще се върна при теб с истината. Или ще умра. Така или иначе, ще служа на империята.
Ксенофонт стоеше на слънцето и гледаше как вбесеният гръцки моряк напряга всичките си сили, за да удържи един уплашен кон. Човекът се беше показал достатъчно вещ в морето, но докато останалите новобранци стояха подредени на кея, Ксенофонт можеше само да го зяпа как се мъчи да подчини цвилещото животно. Конят беше облещил очи и морякът ругаеше люто и го шибаше с ремък — сякаш яростта и болката щяха да накарат коня да дойде при него! Той беше запънал крака на мостчето от палубата към кея и теглеше назад с цялата си тежест. В обратната посока теглеше само разяреният моряк и изглеждаше, че животното ще си остане на мостчето до вечерта.
Двеста млади мъже от гръцките градове все още слизаха по второ мостче на кея, за да се присъединят към няколкото десетки, които вече бяха стъпили на земята на чуждоземното пристанище и чакаха някой да им каже какво да правят. Ксенофонт стисна зъби и се огледа за офицерите, които трябваше да са тук. За съжаление, те не бяха от същия сой като онзи, при когото се беше записал. Ксенофонт беше разочарован, че не бе видял отново онзи човек. Вместо това беше предаден на грижите на двама дърти пияници с трийсет години служба и карти на пътуванията им, изрисувани с вените на бузите и носовете им. Веднага щом корабът пристана, двамата слязоха, без да погледнат назад, и се запиляха нанякъде, най-вероятно към любимата си пивница. Младите гърци, които бяха дошли да се бият за принц Кир, бяха оставени да се оправят сами.
Пристанището беше оживено, безброй кораби разтоварваха и товареха стоки. Ксенофонт бръкна под новия си кожен нагръдник в опит да се почеше. Беше видял как някои войници пъхат камъчета между нагръдника и туниката под него и сега, когато сърбежът го разсейваше, разбра защо го правят. Опитните мъже знаеха къде да се намажат със зехтин, как да опушват дрехите си, за да прогонят бълхите, и колко е важно да си носиш вода. Ксенофонт не знаеше нито едно от хилядите малки неща, от които зависеше разликата между несгодите и удобството. Учеше се с цялата бързина, на която беше способен, но… Изруга под нос.
Морякът съвсем беше излязъл от кожата си и закрещя на коня, когато започна да се събира тълпа зяпачи. Ксенофонт тръгна към него и стигна навреме да види как конят тръсна силно глава и подметна мъжа, сякаш беше перце. Веднага щом възстанови равновесието си, морякът отново вдигна ремъка.