![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Кралят е сноб — обясни ИдрисПюк — и като всички сноби копнее да обожава някого. Цял живот е търсил човек, който да го гледа отвисоко, за да го дари с обожанието си. Кон прилича на млад бог — млад бог с потекло, което може да бъде проследено назад чак до големия мраз. Кралят е омаян.
— На мен ми идва наум друга дума — промърмори Кон.
— Е, може би и това също. Но той иска да се отнасяш към него с презрение. Не би посмял да те докосне. Всеки път, като го погледнеш — и не го поглеждай повече от веднъж-дваж на среща — влагай в този поглед и последната частица от своето отвращение и погнуса.
— Няма да е трудно.
— Е, значи всичко е наред.
След като реши въпроса по такъв неочакван начин, ИдрисПюк се разбъбри за вечерята, на която присъствал снощи, а Арбел изведе деликатно Кон през вратата и двамата братя останаха сами.
— Мисля, че мина много добре. — Това не беше казано от ИдрисПюк с медената интонация на самопоздравление, а от Випонд, чието мръщене се бе стопило безследно и бе сменено от израз на голямо задоволство.
— Мислиш ли, че тя схвана какво правим?
— Може би — отвърна Випонд. — Но тя е една малка хитруша. Няма да обели и дума.
— Между другото, не си прав — отбеляза ИдрисПюк.
— Какво имаш предвид?
— Ти каза: „Всеки проблем е и възможност“. — ИдрисПюк отиде до прозореца, за да улови последните лъчи на залязващото слънце. — А аз винаги казвам: „Всяка възможност е и проблем“.
Хенри Мъглата беше смутен, но по един необичаен начин, сякаш току-що от небето е паднала риба и е тупнала точно пред него. Преди два дни беше бръкнал в джоба си, за да плати за пакет пури в Магазина за здравословен тютюн на господин Собрание, и откри, че дребните му монети са изчезнали и са заменени с морков. По-точно — морков, не много умело издялан във вид на еректирал пенис с думата „ТИ“, изрязана върху тестисите. В крайна сметка той реши, че е станал жертва на някакъв джебчия-шегобиец. А въпроса защо един умел крадец ще му краде дребните от левия джоб, но не и портфейла от десния, който съдържаше близо трийсет долара, Хенри изтласка в дъното на ума си. Сега обаче тази чудатост не желаеше да остава там, защото се бе случило отново. Този път откри твърдо сварено яйце с изрисувани на черупката две опулени очи като на селски идиот и уста с провиснал от единия ѝ край език. От другата страна пишеше:
Цяла нощ Хенри Мъглата умуваше какъв ли може да е смисълът на тези две шеги и дали представляват заплаха или не. После на вратата се потропа; той отвори, като взе предпазната мярка да скрие дълъг нож зад гърба си. Но посетителят му имаше благоразумието да стои по-надалеч.
— Значи ти си бил?
— Че кой друг? — каза Клайст. — Никой друг не те знае какъв си смотаняк.
Хенри Мъглата така се зарадва да види стария си приятел, че конското, което му дръпна, задето е избягал от тях в Келявите земи, продължи по-малко от пет минути. После двамата седнаха, запалиха пури от Магазина за здравословен тютюн на господин Собрание и си наляха остатъка от една бутилка ужасно швейцарско вино. Разбира се, и двамата имаха да споделят необичайни събития.
— Първо ти, защото си най-грешен — каза Хенри Мъглата и остана смаян, когато Клайст внезапно избухна в неудържим плач. Мина половин час, преди да се съвземе достатъчно, за да му разкаже какво е станало. Докато слушаше, Хенри Мъглата пребледня, а после почервеня от гняв и възмущение.
— Хайде, хайде — каза той на плачещото момче, тупайки го по рамото, защото не знаеше какво друго да стори. — Хайде, хайде.
Не целият свят е сцена, а всяка човешка душа. Списъкът с действащите лица във всяка от душите ни е дълъг и разнообразен; повечето се редят на опашка зад кулисите, която се точи по тъмните коридори чак до мазето, и никога не получават роля. Дори онези, които успяват да стигнат до сцената, само държат копие или обявяват пристигането на краля. В тази търпелива, но най-вероятно обречена на разочарование опашка от вътрешни същности, чакащи шанса да излязат наперено на бял свят, обикновено откриваме нашия вътрешен глупак, нашия личен лъжец, нашия неразкрит дръвник, до него — нашето най-мъдро и най-добро „аз“; нашия герой, а после нашия страхливец, нашия измамник и нашия светец, а до него нашето дете, после нашия калпазанин, нашия крадец, нашата пачавра, нашия принципен човек, нашия чревоугодник, нашия безумец, нашия мъж на честта и нашия главорез.
И ето че тази нощ отпред на опашката в душата на Хенри Мъглата неочаквано бе извикана най-опасната (поне за самия Хенри) същност: онази част от него, която вярваше в справедливостта и честността.