В здрача на вторник [bg]

Те влязоха в асансьора в другия край на тунела. Операторът четеше списание. Джак погледна Фрида.

— Очевидно работата на някои хора е още по-скучна от моята.

Те излязоха на северния бряг на реката, брулени от вятъра и дъжда.

— Друг път не прави това — сряза го Фрида.

— Кое?

— Никога не говори в присъствието на някого така, все едно че е глух или твърде глупав, за да разбере думите ти. — Тя вървеше бързо, с дълги, равни крачки, а лицето й изведнъж бе станало строго.

— Съжалявам — каза той смирено. — Права си. Какво те кара постоянно да мислиш за онази жена?

— Ясно е, че не го е убила тя.

— Но нали вече е настанена в психиатрична клиника? И ще остане затворена там, каквото и да стане. Така че…

— Говориш като полицай — каза Фрида. — Също като комисаря.

Тя го поведе по една пътека, която минаваше по брега на Кучешкия остров. Отляво се виждаха жилищни блокове, преустроени складове, нови кокетни къщи. Отдясно течеше реката, която тук се разширяваше, а в далечината се простираше пустееща земя, обрасла с храсти и дървета. Повървяха за кратко по една оживена улица, а после свърнаха по една малка уличка и се озоваха пред стара гостилница. Влязоха в топло, облицовано с дърво помещение. Наоколо се чуваше звън от винени чаши, по-шумен и по-тих говор и приятният пукот на дървата в камината. Млади жени с бели престилки се движеха плавно, вдигнали нависоко подносите с една ръка.

Двамата седнаха на една маса с изглед към реката. Фрида се загледа навън.

— Човек разбира защо в миналото всички морски капитани са се връщали тук след пенсионирането си. Това е мястото, където са се чувствали най-близо до морето.

— Забелязах онези имена в Детфорд. — Джак беше седнал срещу нея и четеше съсредоточено менюто, прикривайки притеснението си. Чудеше се какво да избере.

Това зависеше от Фрида. Дали предпочиташе да хапне нещо по-изискано, като говежди пай или тестено руло с пълнеж от сьомга, или щяха да си поръчат някаква лека закуска?

— Какви имена?

— Имената на улиците. Напомниха ми за уроците за Испанската армада в училище. „Фишър Роуд“, „Дрейк Роуд“ и разни други. Някъде би трябвало да има „Нелсън Роуд“, но Нелсън май е живял по-късно.18

— Би ли повторил?

— Кое?

— Имената.

Джак ги каза отново. Млада сервитьорка сложи панерче с малки питки на масата. Джак си взе една, отчупи голямо парче и го натъпка в устата си, осъзнавайки колко е гладен.

— Готови ли сте да поръчате? — попита жената.

Фрида замълча. Джак я изчака да отговори.

— Не — каза тя бавно. — Трябва да вървим.

— Моля?

Фрида стана, извади от портмонето си чисто нова банкнота от пет лири и я остави под панерчето с питките.

— Хайде, тръгваме.

— Много бързо приключихме — каза Джак, но тя вече излизаше навън и му се наложи да подтичва, за да я настигне.