Отровни думи [bg]

— И?

— Първия път само го охлузих леко. Наложи се да го ударя няколко пъти, докато постигна желания резултат. Оплесках цялата кухня.

Моран се зачуди за миг какво си е помислила приятелката му, когато се е събудила и е видяла големия надупчен плод. Беше ѝ оставил бележка, но не бе сигурен, че това ще помогне.

„Аз го направих — гласеше посланието. — Експериментирах.“

Може би трябваше да е по-конкретен.

Но полицай Лакост напълно разбираше значението на думите му. Облегна се назад и се замисли. Моран бе достатъчно разумен, за да запази тишина.

— Е, какво мислиш? — попита го накрая.

— Мисля, че трябва да е светнал. Но така би рискувал. — Младежът звучеше неудовлетворен. — Не ми се връзва. Защо ще го убива в бистрото, след като само на метри оттам има гъста гора? В нея може да изтрепе сума ти народ и никой няма да забележи. Защо го е извършил на място, където е много вероятно трупът да бъде открит, а и някой да стане неволен очевидец?

— Прав си — съгласи се Лакост. — Няма логика. Шефът смята, че може да има нещо общо с Оливие. Възможно е убиецът умишлено да е избрал бистрото.

— За да уличи собственика?

— Или да съсипе бизнеса му.

— Може и да го е сторил самият Оливие — предположи Моран. — Защо не? Той навярно е единственият, който би могъл да действа, без да включва осветлението. Имал е ключ за вратата…

— Всеки е имал ключ. Явно из цялото село се търкалят връзки с ключове за бистрото, а и Оливие е държал един комплект под саксията до входа.

Младият мъж кимна. Не изглеждаше изненадан. Това беше характерно за хората от провинцията, особено в малките села.

— Определено е сред главните заподозрени — продължи Лакост. — Но защо би убил човек в собственото си заведение?

— Може скитникът да го е изненадал. Да е влязъл с взлом. Оливие се е натъкнал на него, сбили са се и му е нанесъл смъртоносния удар — каза Моран.

Лакост замълча, за да види дали младият полицай ще си продължи мисълта. Той събра длани, подпря брадичка на тях и се втренчи в далечината.

— Било е посред нощ. Ако е видял непознат в бистрото, защо не се е обадил на полицията и не е събудил партньора си? Оливие Брюле не ми прилича на мъж, който ще грабне бухалка и ще се втурне сам да си решава проблемите.

Изабел Лакост въздъхна и погледна Моран. Когато светлината падаше по определен начин върху слабото лице на младия човек, той изглеждаше като идиот. Но съвсем не беше такъв.

— Познавам Оливие — отвърна полицайката. — И съм готова да се закълна, че беше потресен, когато видя тялото. Изпадна в шок. Трудно е човек да имитира такова състояние и съм сигурна, че той не се преструваше. Не. Когато се е събудил вчера сутринта, Оливие Брюле не е предполагал, че ще намери труп в бистрото си. Но това не означава, че не е замесен по някакъв начин. Дори и несъзнателно. Началникът иска да проучим Оливие. Къде е роден, какво е миналото му, семейството му, къде е учил, с какво се е занимавал, преди да се премести тук. Има ли хора, които таят лоши чувства към него, хора, които може да е ядосал.