Отровни думи [bg]

— От Оливие?

— Някои да.

Това бе най-лаконичният отговор, който Гамаш бе получил досега от домакините си. Зачака продължение.

— От него взехме един чудесен килим — включи се Доминик. — Мисля, че е в антрето.

— Не, в мазето е — сряза я Марк. Опита се да омекоти резкия си тон с усмивка, но не му се получи.

— Май и няколко стола — вметна Карол набързо.

Това навярно бе около една стотна от обзавеждането на старт викторианска грамада. Гамаш отпи от чая, докато наблюдаваше тримата си събеседници.

— Купихме всичко останало от Монреал — продължи Марк. — На улица „Нотр Дам“. Знаете ли я?

Главният инспектор кимна и се заслуша, докато високият мъж разказваше за обикалянето из прословутата улица, където на всяка крачка имаше антикварен магазин. Някои от тези места бяха просто вехтошарници, но в други можеха да се намерят истински находки, почти безценни антики.

— Стария Мъндин ще ремонтира някои употребявани мебели, които купихме от гаражни разпродажби. Само не казвайте на гостите ни! — довери Доминик през смях.

— Защо не купихте повече неща от Оливие?

Двете жени фокусираха цялото си внимание върху кифличките, а Марк побутна кубчетата лед в питието си.

— Стори ни се, че цените му са малко височки, господин главен инспектор — призна Доминик накрая. — Предпочитахме да купуваме от него, но…

Изречението увисна във въздуха недовършено, Гамаш изчака търпеливо. Накрая Марк проговори:

— Бяхме поръчали масите и леглата от него. Всичко беше уредено, но в един момент разбрахме, че почти е удвоил реалната цена на мебелите.

— Стига, Марк, няма как да знаем със сигурност — прекъсна го майка му.

— Почти сигурен съм и това ми стига. Както и да е, отменихме поръчката. Можете да си представите как го прие той.

Доминик си бе мълчала през повечето време, докато обсъждаха Оливие. Сега се обади:

— Все пак си мисля, че трябваше да си платим или да обсъдим проблема насаме с него. Каквото и да е направил, той си остава наш съсед.

— Не обичам да ме прецакват — възрази Марк.

— На никой не му е приятно — съгласи се съпругата му. — Но има начини човек да се справи с такива ситуации. Може би просто трябваше да си платим. Виж какво стана сега.

— Какво е станало? — поинтересува се Гамаш.

— Ами, Оливие е един от факторите в Трите бора — обясни Доминик. — Ако го ядосаш, плащаш висока цена. Не се чувстваме много комфортно, когато слизаме до селото, и със сигурност не сме добре дошли в бистрото.

— Чух, че сте говорили с хора от персонала на Оливие — подхвърли инспекторът.

Марк почервеня.

— Кой ви каза? Оливие ли? — сопна се.

— Вярно ли е?

— И какво, ако е? Онзи им плаща буквално жълти стотинки.

— Някои съгласиха ли се да работят за вас?