Отровни думи [bg]

Глава десета

По молба на госта си Марк и Доминик Жилбер го развеждаха из новия си дом и сега всички стояха пред помещение, което Гамаш познаваше добре. Някога то бе главната спалня на имението, стаята на Тимър Хадли.

Тук бяха извършени две убийства.

Сега детективът се вглеждаше в затворената врата, покрита с чисто нов слой блестяща бяла боя, и се чудеше какво се крие зад нея. Доминик отвори със замах. Нахлу дневна светлина. Гамаш не можа да скрие изненадата си.

— Доста е различно, нали? — отбеляза Марк, видимо доволен от реакцията на посетителя.

Стаята беше просто зашеметяваща. Нямаше и помен от дърворезбите и декорациите, трупани от поколения обитатели. Натруфените корнизи, тъмната полица над камината и ужасните кадифени завеси, които спираха светлината с тежкия си, прашен викториански укор, също бяха изчезнали. Огромното злокобно легло с балдахин вече не беше там.

Бяха върнали на стаята някогашната ѝ простота и чисти линии, които подчертаваха изящните ѝ пропорции. Завесите бяха на широки райета в сиво и бледозелено и позволяваха на слънчевите лъчи да проникват свободно. Всеки от големите прозорци бе увенчан с мозайка от цветно стъкло в горната си част. Оригинална. На повече от век. Мозайките разпръскваха игриви цветни петна из стаята. Прясно боядисаният под сияеше. Масивното двойно легло имаше тапицирана табла и бе застлано със семпло и чисто искрящо бяло спално бельо. В камината гореше огън — всичко бе готово за посрещане на първия гост.

— Нека ви покажа стаите със самостоятелна баня — предложи Доминик.

Беше висока и грациозна. Според Гамаш бе около четиридесет и пет годишна. Носеше дънки и непретенциозна бяла блуза, русата ѝ коса бе пусната. Излъчваше тиха увереност и добро здраве. По ръцете ѝ личаха петънца от бяла боя, ноктите ѝ бяха късо подрязани.

До нея се усмихваше Марк Жилбер, щастлив, че може да се похвали с творението им. А Гамаш отлично знаеше, че това възкресение на старото имение „Хадли“ е същински акт на сътворение.

Марк също бе висок на ръст, над метър и осемдесет. Малко по-висок от инспектора и около десет килограма по-лек. Косата му бе къса, почти обръсната, но ако я беше оставил да порасне, навярно щеше да се види, че оплешивява. Сините му очи бяха проницателни и игриви, отношението му — предразполагащо и енергично. Но докато съпругата му бе спокойна, у Марк Жилбер се долавяше някаква нервност. Или по-скоро потребност да бъде оценен.

„Иска да заслужи одобрението ми“ — помисли си Гамаш. В което всъщност нямаше нищо странно, тъй като съпрузите Жилбер показваха резултатите от много важен за тях проект. Доминик описваше характеристиките на банята: нейните мозайки от синьо-зелени стъклени плочки, вана за СПА и отделна душ-кабина. Гордееше се с добре свършената работа, но сякаш не очакваше инспекторът да сипе хвалебствия.