Отровни думи [bg]

Арман Гамаш се изкачваше по хълма в покрайнините на Трите бора. Беше преметнал сакото от туид през лакътя си и небрежно ритна паднал в краката му кестен. Във въздуха се носеше ухание на ябълки, натежали от сладост и топлина по клоните. Всичко бе зряло и сочно, но само след няколко седмици щеше да бъде сковано от убийствен мраз. И да погине.

Докато крачеше, старото имение „Хадли“ растеше пред погледа му. Главният инспектор събра сили. Приготви се да посрещне скръбта, която се носеше на талази от огромната къща и бе способна да удави всеки неразумен човек, дръзнал да се приближи.

Но или защитата му бе по-добра, отколкото очакваше, или нещо се бе променило.

Гамаш спря в едно петно от слънчева светлина насред гората и се обърна към имението: хаотично построена викторианска грамада с кулички. Покривите блестяха, покрити с керемиди, подобни на люспи, а отпред се ширеха веранди с черни парапети от ковано желязо. Прясно боядисаните стени сияеха под лъчите на слънцето, а входната врата грееше в жизнерадостно яркочервено. Цветът не напомняше за кръв, а за Коледа. За череши. За сочни есенни ябълки. Къпинакът край алеята беше разчистен и пътеката бе постлана със здрави каменни плочи. Гамаш забеляза, че плетовете са подрязани, дърветата — окастрени, изсъхналите клони — отсечени. Рор Пара очевидно си вършеше работата.

Главният инспектор с изненада осъзна, че стои пред старото имение „Хадли“ с усмивка на лице. И дори нямаше търпение да влезе вътре.

Отвори му възрастна жена на седемдесет и няколко години.

— Oui?

Косата ѝ беше стоманеносива и прилежно подстригана. Почти не носеше грим, като изключим малко молив около очите. Отначало го гледаше с любопитство, а след това погледът ѝ се проясни, сякаш го е разпознала. Жената се усмихна и отвори вратата по-широко.

Гамаш показа служебната си карта.

— Съжалявам за безпокойството, мадам. Казвам се Арман Гамаш. Работя в Sûreté du Québec.

— Познах ви, мосю. Моля, заповядайте. Аз съм Керъл Жилбер.

Покани го любезно в антрето. Главният инспектор бе влизал в това преддверие и преди. Много пъти. Но едва успя да го разпознае. Стори му се като скелет, който е бил облечен в нови мускули, жили и кожа. Конструкцията бе запазена, но всичко друго се беше променило.