Отровни думи [bg]

Възрастната дама се засмя с нотка на самоирония.

— Онзи ден проявих глупостта да попитам дали мога да помогна с нещо. Дадоха ми чук и ми казаха да се заема с гипсокартона по стените. Ударих на водопроводна тръба и електрически кабел.

Смехът ѝ бликна толкова естествено и заразително, че Гамаш не можа да се сдържи и също прихна.

— Сега ми дават само да приготвям чай. Назначиха ме за асистент по напитките. Чай?

— Merci, madame, с удоволствие.

— Ще съобщя на Марк и Доминик, че сте тук. Идвате заради бедния човек от бистрото, нали?

— Точно така.

Макар да изрази вежливо съчувствие, жената не изглеждаше особено заинтересована. Сякаш станалото нямаше нищо общо с нея. Гамаш установи, че тайно се надява наистина да не е замесена.

Докато чакаше, главният инспектор огледа помещението и се насочи към огромните прозорци. Простираха се от пода до тавана и през тях нахлуваше слънчева светлина. Стаята бе комфортно обзаведена с дивани и столове, които изглеждаха примамливо. Бяха тапицирани със скъпи дамаски, които им придаваха съвременен вид. Две удобни кресла с поставки за крака стояха от двете страни на камината. Стилът умело съчетаваше модерни и класически елементи. Човекът, изготвил интериорния дизайн, явно имаше добър вкус.

Прозорците бяха обрамчени от шити по поръчка копринени завеси, които се спускаха до пода, покрит с дъски от широколистна дървесина. Гамаш предположи, че обитателите на къщата почти никога не дърпат пердетата. Защо да скриват гледката?

Беше невероятна. Имението бе разположено на хълма и от него се разкриваше панорама към долината. Виждаше се река Бела Бела, която криволичеше през селото, излизаше от него и пресичаше съседната планинска верига по пътя си към следващата долина. Дърветата по билото вече бяха започнали да променят цветовете си. Тук, нависоко, бе настъпила есента. Скоро червените, златистокафявите и яркооранжевите краски щяха да се спуснат надолу по склоновете, докато цялата гора пламне в цвят. А това бе съвършената позиция, от която човек да наблюдава как природата сменя премяната си. И не само това.

Както стоеше пред прозореца, Гамаш виждаше Рут и Роза, които се разхождаха по затревения селски площад. Възрастната поетеса замерваше другите птици с изсъхнали залъци хляб или с камъни. Виждаше Мирна, която работеше в зеленчуковата градина на Клара, и полицай Лакост, която тъкмо минаваше по каменния мост, явно тръгнала към временния щаб в старата железопътна гара. Главният инспектор наблюдаваше как колежката му спира насред моста и се вглежда в кротко ромолящите води на реката. За какво ли се бе замислила? После младата жена продължи по пътя си. Много други селяни също бяха навън, заети със сутрешните си задачи или с градинарска работа. Някои просто седяха на верандите си, четяха вестници и пиеха кафе.

Оттук се виждаше всичко. Включително бистрото.