Отровни думи [bg]

— За убийството в бистрото — предположи Марк и застана малко по-близо до съпругата си. — Изглежда толкова нетипично селцето да стане сцена на убийство.

— Човек би решил, че е странно, нали? — отвърна Гамаш и се запита дали някой е разказал на новите собственици каква е историята на новия им дом. Служителят от агенцията за недвижими имоти едва ли е включил такива факти в описанието.

— Добре, като за начало, виждали ли сте непознати наоколо?

— Много — отвърна Карол. — Вече сме срещали повечето жители на селото и се познаваме поне дотолкова, че да се поздравяваме, но този уикенд тук се напълни с хора, които никога не сме виждали.

— Този човек щеше да ви направи впечатление. Вероятно е изглеждал като скитник или бездомник.

— Не, не съм виждал никого, който отговаря на това описание — каза Марк. — А ти, мамо?

— Не.

— Къде бяхте в събота вечерта и рано сутринта в неделя?

— Марк, май ти си легна пръв, нали така? Има навика да заспива рано. Ние с Доминик останахме да гледаме новините, след това се качихме на горния етаж.

— Около единайсет, нали? — добави по-младата жена.

— Някой от вас будил ли се е през нощта?

— Аз — обади се Карол. — Станах за малко, за да ида до тоалетната.

— Защо ни задавате тези въпроси? — попита Доминик. — Убийството е станало долу в бистрото. Няма нищо общо с нас.

Гамаш се извърна и посочи прозорците:

— Ето затова питам.

Погледнаха натам. Долу в селото няколко коли бяха готови да потеглят с пълни багажници. Разменяха се прегръдки, деца неохотно се прибираха от селския площад, защото родителите им ги викаха. Млада жена се изкачваше с бърза крачка по улица „Мулен“ и се приближаваше към имението.

— В Трите бора единствено вие имате гледка към цялото село, само оттук може директно да се наблюдава бистрото. Ако убиецът е включил лампите, може би сте забелязали.

— Спалните ни са от другата страна на къщата — отбеляза Доминик. Гамаш вече бе обърнал внимание на тази подробност по време на обиколката.

— Така е. Но се надявах някой от вас да страда от безсъние.

— Съжаляваме, господин главен инспектор. Тук спим дълбоко като мъртъвци.

Гамаш не спомена, че мъртъвците в старото имение „Хадли“ не почиват в мир.

В този момент прозвуча звънецът на входната врата и семейство Жилбер се сепнаха леко, тъй като не очакваха никого. За разлика от инспектора. Той бе видял как полицай Лакост пресече затревения селски площад и се насочи нагоре по улица „Мулен“.

Нещо се бе случило.

— Може ли да поговорим насаме? — попита Изабел Лакост началника си, след като той я представи на домакините. Семейство Жилбер разбраха намека. Щом излязоха от стаята, полицайката се обърна към Гамаш: — Обади се патоложката. Жертвата не е била убита в бистрото.