Отровни думи [bg]

— Дърта пияницо — смъмри я Габри, — ето на тази.

Поетесата се вгледа в своята съвършена двойничка.

— Не виждам прилика. Повече ми прилича на теб.

— Вещица — промърмори хотелиерът.

— Педал — не му остана длъжна тя.

— Клара те е нарисувала като Дева Мария — обясни Оливие.

Рут се наведе по-близо до платното и поклати глава.

— Дева? — прошепна Габри на Мирна. — Явно мръсното подсъзнание не се брои.

— И като стана дума — започна Рут и хвърли поглед към Бовоар, — Питър, да ти се намира лист хартия? Имам чувството, че ми идва музата за ново стихотворение. Как мислите, прекалено ли ще е да набутам думите „задник“ и „лайно“ в един стих?

Бовоар направи отвратена гримаса.

— Просто затворете очи и си мислете за Англия44 — посъветва го старата поетеса, но той и без това вече мислеше за нейния английски.

Гамаш се приближи до Питър, който все още съзерцаваше произведенията на съпругата си.

— Как сте?

— Имате предвид, дали искам да взема един бръснач, да ги накълцам на парчета и след това да ги изгоря?

— Нещо такова.

Водили бяха този разговор и преди и бе станало ясно, че може би скоро Питър ще трябва да отстъпи на жена си мястото на най-добрия художник в семейството, в селото и в окръга. Бореше се с тази мисъл, но невинаги успешно.

— Не бих могъл да я спра, дори ако опитам — промълви той. — А и не искам да го правя.

— Има разлика между това да се сдържате и да подкрепяте някого активно.

— Картините ѝ са толкова добри, че дори аз не мога да го отрека — призна художникът. — Смайващо талантлива е.

Двамата мъже погледнаха пухкавата дребна женица, която притеснено наблюдаваше приятелите си и явно не осъзнаваше какви шедьоври е сътворила.

— Вие работите ли върху нещо? — Гамаш кимна към затворената врата, която водеше към ателието на Питър.

— Винаги. Един дънер.

— Дънер?

Трудно бе да се намери нещо вълнуващо в това. Но Питър Мороу беше сред най-успешните художници в страната и се бе издигнал толкова, защото вземаше обикновени предмети от ежедневието и ги рисуваше с мъчително старание до най-малкия детайл. До такава степен, че бе трудно човек да разпознае в картината предмета, който е изобразен. Питър се приближаваше, увеличаваше една част и рисуваше само нея.

Произведенията му изглеждаха абстрактни. Но творецът изпитваше огромно удовлетворение, защото знаеше, че не са. Бяха реализъм в най-крайната му форма. Толкова реални, че никой не можеше да ги разбере. Сега бе дошъл ред на дървото. Взел бе една цепеница от купчината, струпана край камината, и тя го чакаше в ателието му.

Десертът бе сервиран, а чашите — напълнени с кафе или коняк. Гостите си приказваха, Габри свиреше на пианото, а Гамаш постоянно се връщаше към картините. И най-вече към онази, на която бе непознатата жена. Отправила поглед назад. Художничката се приближи до детектива.