Отровни думи [bg]

Щеше да бере ядове.

Точно тогава над книжарницата на Мирна, в мансардния ѝ апартамент, светна лампа. Полицаите се загледаха в едрата тъмнокожа жена — как снове из жилището си, прави си чай, слага бисквити в чиния. После светлината угасна.

— Току-що я видяхме как си налива питие и взема чиния със сладки — отбеляза Бовоар.

Колегите му се зачудиха защо казва нещо толкова очевидно. — Тъмно е. За да направи човек каквото и да е, трябва да си светне — обясни Жан Ги.

Гамаш се замисли над тази поредица от очевидни твърдения, но Лакост първа осъзна смисъла им.

— В бистрото снощи. Убиецът навярно е имал нужда да включи осветлението. А ако го е сторил, все някой го е видял, нали?

Главният инспектор се усмихна. Бяха прави. Ако в заведението е светело, може би някой бе забелязал.

Огледа се, за да прецени от кои къщи е най-вероятно да се види нещо. Но постройките около бистрото се разделяха като разперени криле. Отникъде нямаше идеален изглед, освен от мястото, което се падаше точно отсреща. Гамаш се обърна. Там бяха трите могъщи бора и селският площад. Те навярно бяха станали свидетели как един човек отнема живота на друг. Но имаше и още нещо, разположено точно срещу бистрото. Отсреща, но нависоко.

Старото имение „Хадли“. Беше отдалечено, но ако през нощта в бистрото е светело, имаше вероятност новите собственици да са били очевидци на убийството.

— Има и друг вариант — заяви Лакост. — Може престъпникът да не е включил осветлението. Знаел е, че има опасност да го видят.

— Искаш да кажеш, че е използвал фенерче? — попита Бовоар и си представи как убиецът дебне жертвата си там вътре на оскъдната светлина.

Лакост поклати глава:

— И така е имало вероятност да го видят отвън. Според мен не е искал да рискува дори и с фенерче.

— Значи е оставил осветлението изключено — довърши Гамаш, предположил накъде отиват нещата, — защото не му е било нужно. Можел е да се ориентира и на тъмно.