Градината на Рама [bg]

Част от проблема е, че и Кати, и аз сме изключително инатливи. Макар че тя е само на две и половина, вече има желание сама да ръководи живота си. Да вземем един съвсем прост пример като разпределението на времето през деня. Още от първите ни дни на Рама аз правех дневен режим за всеки член от семейството. Никой никога не ми се е противопоставял сериозно, дори Ричард. Майкъл и Симон винаги приемат препоръчаното, дотолкова, доколкото им предоставях достатъчно свободно време.

Но Кати е нещо друго. Ако планирам разходка горе в Ню Йорк преди урока за азбуката, тя иска да се смени последователността. Ако реша, че ще обядваме пиле, тя пожелава свинско или говеждо. На практика всяка сутрин започва с кавга за дневната програма. Когато не харесва моето решение, Кати се цупи, мръщи и плаче за своя „Тати“. Мъчително е, когато започва да зове Ричард.

Майкъл твърди, че трябва да се съобразявам с нейните приумици. Настоява, че това е просто етап от растежа. Но когато му изтъкна, че нито Женевиев, нито Симон са се държали като Кати, той просто свива рамене и се усмихва.

Ние с Майкъл невинаги постигаме единомислие по въпроса за родителското поведение. Имахме няколко любопитни спора за семейния живот при тези странни обстоятелства. Към края на един от нашите разговори аз леко се вкиснах от твърдението на Майкъл, че съм „прекалено строга“ с момичетата, така че реших да повдигна въпроса за религията. Запитах Майкъл, защо според него е толкова важно Симон да изучи и най-малките подробности от житието на Исус.

— Някой трябва да запази традицията — отговорът му не беше много ясен.

— Значи вярваш, че ще има традиция, която трябва да се запази, че ние няма да се реем безкрайно в космоса и че няма да умрем в ужасна самота?

— Вярвам, че Бог има замисъл за всяко човешко същество.

— Но какъв е замисълът Му за нас?

— Не знаем — отвърна Майкъл. — Не знаем повече за замисъла Му от онези милиони хора, които все още се намират на Земята. Процесът на живота се състои именно в търсенето на Неговия замисъл.

Поклатих глава, а Майкъл продължи:

— Виждаш ли, Никол, на нас ни е много по-лесно. Значително по-малко неща ни отвличат вниманието. Нямаме никакво извинение да стоим настрана от Бога. Ето защо ми е толкова трудно да си простя по-раншните занимания с готварството и историята на изкуствата. На Рама човешките същества трябва да полагат големи усилия да запълват времето си с нещо друго освен молитви и набожност.

Признавам, че от време на време неговата увереност ме притеснява. При сегашното положение на нещата животът на Исус не е от по-голямо значение, отколкото примерно животът на хунския вожд Атила или на което и да било друго човешко същество, живяло някога на онази далечна планета на две светлинни години отстояща от нас. Ние вече не сме част от човешкия род. Ние или сме обречени, или сме основоположници на нещо, което най-общо казано ще бъде нов вид. Нима Исус е умрял и заради нашите грехове, на нас, които никога отново няма да видим Земята?