![Химн на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/2/himn-na-smrtta-bg-download.jpg)
Химн на смъртта [bg]
- Автор: Демик Барбара
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-726-8
- Переводчик: Лиляна Андреева
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Химн на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
След бомбардирането на Хирошима от САЩ в края на Втората световна война Ким Ир Сен мечтаел да направи страната си ядрена сила и още от 60-те години започнали научни изследвания в създаден от Съветския съюз ядрен комплекс в Йонгбьон, в планините на север от Пхенян. Но Ким Чен Ир бил този, който ускорил осъществяването на ядрената програма, очевидно вярвайки, че това ще подобри позициите на Северна Корея и неговите собствени в момент, когато международният престиж на страната бил уронен. Вместо да възстанови остарелите заводи и инфраструктура, Северна Корея влагала парите си в скъпи проекти за тайни оръжия, твърдейки, че се нуждае от яд-рено оръжие, което да възпира американската агресия. До 1989 г. Северна Корея започнала изграждането в Йонгбьон на преработвателна централа за производство на оръжеен плутоний от горивни пръти от ядрените реактори, а до началото на 1990 г. според преценките на ЦРУ страната разполагала с достатъчно количество за една или две атомни бомби. "На Ким Чен Ир не му пукаше дали страната ще фалира. За него ракетите и ядрените оръжия бяха единственото средство за запазване на властта" – сподели с мен в интервю през 2006 г. Ким Ток Хонг, високопоставен севернокореец от Пхенян, избягал в Сеул.
Северна Корея била избрала най-лошия момент. Ким Чен Ир осъзнал, че студената война е свършила, но сякащ не разбрал, че старите му комунистически покровители вече се интересуват повече от натрупването на капитал, отколкото от финансирането на отживяла диктатура с ядрени амбиции. В средата на 70-те години икономиката на най-големия враг – Южна Корея, била надминала много тази на Северна Корея, а до началото на следващото десетилетие Северна Корея изостанала съвсем. Забравяйки за комунистическата солидарност, Китай и Съветския съюз искали да правят бизнес с компании като "Хюндай" и "Самсунг", а не с държавни предприятия от Северна Корея, които не си плащали сметките навреме. През 1990, годината преди да се разпадне, Съветският съюз установил дипломатически отношения с Южна Корея, нанасяйки унищожителен удар върху международния авторитет на Северна Корея. Две години по-късно Китай го последвал.
На кредиторите все повече им писвало от неспособността на Северна Корея да връща заемите си, които в началото на 90-те достигнали приблизително 10 милиарда щатски долара. Москва решила, че Северна Корея трябва да плаща нормалните международни цени за внос на съветски стоки, вместо по-ниските "приятелски" цени за комунистически съюзници. В миналото китайците, които осигурявали три четвърти от горивото на Северна Корея и две трети от вноса на хранителни продукти, казвали, че със Северна Корея са най-близки другари. Сега искали парите предварително.
Не след дълго страната била засмукана в смъртоносен водовъртеж. Без евтин петрол и суровини тя не можела да поддържа заводите, което значело, че нямала производство за износ. Без износ нямало твърда валута, а без твърда валута вносът на петрол намалявал още повече и електричеството спирало. Каменовъглените мини не можели да работят без електричество, защото използвали електрически помпи за източване на водата. Недостигът на въглища влошил проблема с електричеството. Недостигът на електричество допълнително намалил селскостопанското производство. Дори кооперативните стопанства не можели да функционират нормално без електричество. Изкарването на достатъчна реколта за население от 23 милиона от суровата земя на Северна Корея никога не е било лесно, а селскостопанските техники, разработени за повишаване на производството, разчитали на изкуствени напоителни системи, работещи с електрическо захранване, на химически торове и на пестициди, произвеждани във фабриките, които сега били затворени заради липсата на гориво и суровини. Храната в Северна Корея започнала да свършва, а когато хората били гладни, нямали енергия да работят и производителността спаднала още повече. Икономиката се сривала главоломно.
Северна Корея била (и през 2009 г., когато е написана тази книга, все още е) последното останало място в света, където на практика всички продукти от първа необходимост се отглеждат в кооперативни стопанства. Държавата конфискува цялата реколта и след това връща определена част на земеделските стопани. Но с влошаването на реколтите в началото на 90-те години самите земеделски стопани оставали без храна и започнали да крият част от продукцията – от провинцията се разнасяли истории за покриви, сринали се под тежестта на скритото в стрехите зърно. Селските стопани започнали да пренебрегват кооперативните ниви за сметка на своите лични "зеленчукови градини" около къщите или малки стръмни парчета некултивирана земя по планинските склонове, които успявали да обработят с тежък труд. Когато човек пътува през провинцията на Северна Корея, ясно вижда контраста между частните градини, изобилстващи от зеленчуци, в които колците на бобовите растения се издигат към небето, а плетовете са натежали от тежестта на тиквите, и намиращите се до тях кооперативни стопанства със своите изоставени, неугледни редове с царевица, засадени от т.нар. доброволци, изпълняващи патриотичния си дълг.