Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа

Що се отнася до Ронин, по-младият магьосник запращаше по враговете магии с такава мощ, че Крас чак му завиждаше. Докосвайки зелените пламъци, които представляваха неотменна част от демоните, червенокосият заклинател ги превръщаше в истински огън и в известен смисъл караше демоните да се самопогълнат. Те падаха един след друг и от тях скоро останаха само купчинки пепел и парчета от броня. Изражението на Ронин обаче беше сред най-мрачните, които Крас виждаше у защитниците. Драконовият магьосник не се съмняваше, че някогашният му ученик постоянно мисли за жена си и неродените си деца, чието бъдеще в буквален смисъл зависеше от победата в тази война.

А къде беше Малфурион? В началото слабият магьосник не успя да види друида, но после забеляза младия нощен елф в най-задните редици на армията. Малфурион седеше тихо на гърба на пантерата си, а очите му бяха затворени. В началото Крас не почувства нищо, но после забеляза напрежение в земната повърхност, което се движеше по посока на Пламтящия легион. Той проследи пътя му с магическите си сетива, любопитен какво ли ще стане.

И внезапно изпод първите редици на ордата се появиха корени. Дървесни корени и такива на храсти… всякакъв вид и големина. Крас осъзна, че Малфурион ги е подтикнал не само да се пресегнат от неподдържаната земя, но и да израстат по начин, по който повечето никога не биха могли при нормални условия.

Един рогат войн се препъна, а после, с изненадан рев, се наниза право на чакащото острие на нощен елф. Адски звяр изръмжа и започна да се върти, защото огромните му лапи се оплетоха. Навсякъде демоните се препъваха и извиваха. Единствената битка, която водеха, беше да се задържат изправени. Така станаха лесна плячка и още дузини умряха заради корените. Въпреки това Крас забеляза, че никой от нощните елфи няма проблем с растителността. Всъщност корените на няколко пъти разчистваха пътя пред войниците, помагайки още повече за каузата им.

Вече бяха останали по-малко от половината демони и победата със сигурност беше неизбежна… но Крас не можеше да повярва в успеха на армията. Огледа се наоколо, но не откри нищо, което да придаде някаква тежест на страховете му.

Нищо, освен един самотен крилат демон, който бързо летеше към облачната покривка. Крас го видя как се възнася, а после бързо се опита да направи магия.

Хвана чудовището точно преди да изчезне сред облаците. Самата мъгла се усука около гибелния страж като покров и залепи крилата му за бронираното тяло. Демонът се опита да се бори, но не можеше да стори нищо. Само след миг падна като смъртоносен снаряд към собствените си другари.

Крас не се почувства горд с бързото си действие. Той подкара пантерата си към лорд Рейвънкрест и се опита да привлече вниманието на благородника. За съжаление командирът се отдалечи от него, защото на свой ред искаше да даде наставления на някои от войниците си.

Драконовият магьосник впери поглед в облаците. Все още имаше шанс. Ако нощните елфи получеха достатъчно бързо предупреждение, катастрофата все още можеше да бъде избегната.

След това тялото му изтръпна. Крас изгуби контрола над крайниците си. Преви се над рамената на пантерата си и щеше да падне, ако звярът не беше толкова едър. Твърде късно осъзна, че страховете му за армията за миг са го открили за атаката на ередарски уорлок.

И докато се бореше да превъзмогне заклинанието, погледът на Крас се изви нагоре. Облаците се бяха сгъстили и потъмнели. Сякаш хлътваха под ужасната си тежест…

Не… всичко това беше илюзия и той го знаеше. Борейки се едновременно с атаката на уорлока и видението над главата си, Крас най-накрая проби фасадата, която демоните бяха вдигнали върху буреносното небе. Подутите облаци изчезнаха и разкриха истината.

И Пламтящият легион се спусна от небесата върху защитниците.