Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Крас не се почувства горд с бързото си действие. Той подкара пантерата си към лорд Рейвънкрест и се опита да привлече вниманието на благородника. За съжаление командирът се отдалечи от него, защото на свой ред искаше да даде наставления на някои от войниците си.
Драконовият магьосник впери поглед в облаците. Все още имаше шанс. Ако нощните елфи получеха достатъчно бързо предупреждение, катастрофата все още можеше да бъде избегната.
След това тялото му изтръпна. Крас изгуби контрола над крайниците си. Преви се над рамената на пантерата си и щеше да падне, ако звярът не беше толкова едър. Твърде късно осъзна, че страховете му за армията за миг са го открили за атаката на ередарски уорлок.
И докато се бореше да превъзмогне заклинанието, погледът на Крас се изви нагоре. Облаците се бяха сгъстили и потъмнели. Сякаш хлътваха под ужасната си тежест…
Не… всичко това беше илюзия и той го знаеше. Борейки се едновременно с атаката на уорлока и видението над главата си, Крас най-накрая проби фасадата, която демоните бяха вдигнали върху буреносното небе. Подутите облаци изчезнаха и разкриха истината.
И Пламтящият легион се спусна от небесата върху защитниците.
Шест
Малфурион почувства, че нещо не е наред, още докато магията му достигаше пълния си ефект. Растенията бяха изключително доволни да изпълнят желанията му, защото намираха демоните за отвратителни. С тихо убеждение той ги накара да се разпрострат в граници, много по-големи от обикновените, а после ги измени, за да се превърнат в нещо, наподобяващо по-скоро гърчещите се, търсещи пипала на някой кракен, отколкото нормални корени. Така даде възможност на войниците да изтребят много от чудовищата.
Но силно развитите му сетива усетиха някаква погрешност отнякъде далеч и Малфурион разбра, че това трябва да е защитна магия. Без да отваря очи, той се пресегна и откри, че източникът не се намира никъде на земята, а по-скоро високо горе.
Сред облаците.
Все още виждайки чрез силите, преподадени му от Ценариус, друидът се гмурна в облачната покривка и потърси скритото от останалите.
И Малфурион съзря в ума си стотици крилати демони.
В по-голямата си част това беше гибелна стража — толкова много, че той можеше само да предположи, че са били събрани от всички части на ордата специално за тази битка. Бяха ужасяваща гледка със злокобните си оръжия и ужасяващи лица. Дори сами, щяха да представляват страховит враг.
Но още по-плашещи бяха тези, които летяха сред тях. Ередарски уорлоци. С дузини. Те нямаха крила, но се носеха в небето чрез магии. Докато ги гледаше, Малфурион разбра, че някои поддържат илюзията пълна, докато други вече търсят слабости сред армията на нощните елфи.
Но колкото и страшно да беше всичко това, Малфурион бе най-ужасен от онова, което се бе насочило към битката иззад адските стражи и ередарите. Огромни пламтящи скали се носеха с ужасяваща точност през облаците, като изстреляни от хиляда катапулта. Друидът усили натиска още повече, избягвайки доколкото може сетивата на уорлоците, и видя какво представляват в действителност снарядите.
Инфернали.
Малфурион отвори рязко очи и изкрещя на всеки, който би могъл да го чуе:
— Пазете се! Нападат ни от небесата!
Той привлече вниманието на лорд Старей за момент, но благородникът само изсумтя и отново насочи вниманието си към намаляващите редици на демоните на земята. Малфурион подкара пантерата си напред и сграбчи единия от стражите.
— Обявете тревога! Демоните ни атакуват през облаците!
Но войникът само го изгледа объркано, без да разбира. Илюзията над тях все още стоеше непокътната и всеки който погледнеше нагоре, със сигурност щеше да сметне друида за луд.
Най-накрая Малфурион видя друг, който изглежда разбираше. Крас премина през зрителното му поле, а лицето на бледия магьосник изглеждаше обезумяло. Когато погледите им се срещнаха, и двамата осъзнаха, че другият знае. Крас посочи, но не към Рейвънкрест, а към Илидан. Малфурион веднага разбра смисъла и кимна. Друидът трябваше да предупреди един от малцината, които могат достатъчно бързо да реагират на заплахата отгоре.
— Илидан! — извика Малфурион от седлото си, с надеждата, че близнакът му ще го види. Той обаче беше твърде погълнат от магиите си, за да забележи каквото и да е.
Малфурион се концентрира и помоли вятъра да му помогне. Когато той се съгласи, друидът насочи движението му. Водейки го с пръста си, Малфурион докосна два път бузата си.