Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
А може би и по-опасен на моменти, поне що се отнася до ревността му към реалните и въображаеми съперници за сърцето на кралицата му. Варо’тен почти кипеше, след като бе видял Азшара и Илидан, облегнали се на дивана. Тя само влоши нещата, като погали магьосника по бузата, докато ставаше.
— Дойдох за него, ваше величество. Той изрече обещания и нашият повелител очаква те да бъдат изпълнени.
— И те ще бъдат — отвърна уверено Илидан, впил поглед в офицера, въпреки шала. Очите на Варо’тен се присвиха опасно, но той само кимна.
— Непременно — прекъсна ги Азшара и застана между двамата, хвърляйки на всеки от тях свенлив поглед. — Убедена съм, че срещу вас двамата никой дракон няма шанс! Изгарям от нетърпение да чуя за геройството ви… — Тя прокара длан по нагръдника на капитана, което накара очите му да блеснат с похот. — Геройството и на двама ви, искам да кажа — добави кралицата и направи същото с разголените гърди на Илидан.
Макар да знаеше, че тя просто си играе игрички и с двама им, магьосникът не можеше да не реагира леко. Той събра волята си, за да противостои на хитрините й, а после отвърна:
— Няма да те разочаровам… Азшара.
Употребата на името й без никаква титла преди или след него — и близостта, за която намекваше подобно нещо — не се хареса на войника. Ръката на Варо’тен се спусна към дръжката на меча, но той мъдро продължи движението покрай нея, без в действителност да хваща оръжието.
— Първо трябва да намерим звяра… което ти твърдиш, че си в състояние да сториш.
Илидан хвана драконовата люспа.
— Нищо не твърдя; говоря само истината.
— Тогава няма нужда да чакаме. Вече е почти нощ.
Магьосникът се обърна към кралицата и се поклони по начина, който бе виждал от слугите в замъка Блек Руук.
— С твое позволение…
Тя му се усмихна царствено.
— Ти също можеш да вървиш, скъпи капитане.
— Благосклонна сте както винаги, Светлина на Светлините, Лунно цвете… — Варо’тен също се поклони, но движенията му бяха стегнати, по военному. После посочи вратата на Илидан: — След теб, господарю магьосник.
Без да продума на бронирания елф, братът на Малфурион излезе. Усещаше, че Варо’тен го следва плътно. Нямаше да се изненада, ако капитанът опиташе да забие кинжал между плешките му, но войникът явно имаше по-добър контрол над емоциите си.
— Къде отиваме? — запита Илидан.
— Можеш да правиш магиите си щом излезем от Зин-Азшари. Нашият повелител Саргерас иска да приключим мисията колкото се може по-бързо. Той копнее да стъпи на почвата на Азерот, за да дари този свят с благословията си.
— Какво щастие за Азерот.
Варо’тен го погледна за момент, опитвайки се да намери нещо нередно в отговора му. Когато не можа, той просто кимна.
— Да, огромно щастие.
Капитанът го поведе през двореца и малко по малко започнаха да се спускат. Когато приближиха конюшните, Илидан запита:
— Значи ти ще бъдеш мой спътник през цялото време?
— Трябва ти някой, който да пази гърба ти.
— Преизпълнен съм с благодарност.
— Нашият велик господар храни големи надежди, че дискът може да отговори на нуждите му. И трябва да го получи на всяка цена.
— Компанията ти е добре дошла — отбеляза магьосникът. В този момент обаче те влязоха в конюшните. И това, което ги чакаше там, го накара да се закове на място. — А това какво е?
Една дузина адски пазачи чакаха близо до два нощни саблезъба, а чудовищните им лица горяха от нетърпението им да проливат кръв. Двойка гибелни стражи стояха от двете им страни, явно за да държат здраво каишката на безкрилите си братя. Още двама адски пазачи държаха здраво юздите на лигавещ се адски звяр.
— Както казах — отвърна Капитан Варо’тен, може би с малко сарказъм, — на теб ти трябва някой, който да те пази. Тези… — той посочи демоничните войни — ще те следят много внимателно. За това имаш думата ми, магьоснико.
Илидан кимна, без да каже нищо.
— Ще се върнем максимално бързо, обещавам ти, Ронин.
— Нищо не ми обещавай, Крас — отвърна човекът. — Просто внимавайте. И не се бойте за Старей. Аз ще се погрижа за него.
— Той е най-малката от грижите ни. Разчитам на теб и добрия капитан Шадоусонг да държите армията цяла.