Андромеда [A for Andromeda - bg]

Той постави пълната чаша върху бюрото до едното ухо на Доней. Отдолу на чашата имаше хартиена подложка, за да не оставя следи по лакираната повърхност.

— Прекрасно, благодаря. — Доней можеше да види и вземе чашата, без да става. Гиърс бръкна в барчето за друга бутилка.

— За вас шери, нали, Рейнхарт? — и той наля шерито. — Човек се разкисва от административна работа. Наздраве! Радвам се да те видя, Маделин. С какво се занимаваш сега?

— ДНК, хромозоми, възникването на живота, ей такива щуротии — кратко отвърна Доней. Тя постави чашата на бюрото и запали цигара, като издуха по мъжки дима през носа си. — В момента съм в задънена улица. Точно бях решила да замина, за да пообмисля нещата, когато срещнах Ърнест.

— Остани да мислиш тук. — Гиърс й се усмихна мило, после отново стана сериозен. — Къде се е дянал Флеминг?

— Всеки момент ще дойде — рече Рейнхарт.

— Имате умно момче, макар да е доста непокорно — осведоми го Гиърс. — Всъщност като цяло екипът ви е малко непокорен, а?

— Но постигаме резултати. — Рейнхарт бе невъзмутим. — Компютърът започна да печати на принтера.

Гиърс вдигна вежди.

— Така ли? И какво пише?

Двамата му казаха.

— Странно. Наистина странно. А какво се получи, като му върнахте данните?

— Написа куп числа.

— Какво представляват?

— Нямаме представа. Досега работихме върху тях, но до този момент… — Рейнхарт повдигна рамене.

Флеминг почука небрежно и влезе в кабинета.

— Тук ли е почерпката?

— Влизай, влизай — каза Гиърс, сякаш говореше на обещаващ, но недодялан студент. — Жаден ли си?

— Кога ли не съм бил?

Флеминг носеше листовете от принтера. Той ги хвърли на бюрото, за да вземе чашата си.

— Има ли нещо радостно? — попита Рейнхарт.

— Нищичко. Нещо не е наред или с него, или с нас.

— Това последните ли са? — запита Гиърс, докато разгръщаше листовете и се навеждаше над тях, за да ги разгледа. — Ще има да анализирате това доста време, а? Ако можем да ви помогнем по някакъв начин…

— Трябва да е съвсем просто. — Флеминг бе потиснат и умислен, сякаш се опитваше да прозре нещо неразгадаемо. — Сигурен съм, че е много лесно. Нещо, което ще познаем.

— Тук имаше една част… — Рейнхарт взе листовете и започна да се рови из тях. — Изглежда някак позната. Хвърли още един поглед, Маделин.

Тя погледна.

— Какво очакваш? — попита Гиърс Флеминг, докато му наливаше.

— Не знам. Все още не знам каква е играта.

— Въглеродният атом не ви интересува, нали? — Доней вдигна очи с лека усмивка.

— Въглеродният атом ли?

— Не е описан по начина, по който го изразяваме ние, но разбира се, възможно е да е формулата на въглерода. — Тя издуха дим през носа си. — Това ли имаше предвид, Ърнест?

Рейнхарт и Гиърс отново се наведоха над листовете.