Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Не ставай глупав! — сряза го Хърмаяни. — Разбира се, че няма да бъда в три часа едновременно.
— Ами тогава?
— Подай ми мармалада — отвърна Хърмаяни.
— Но…
— О, Рон, какво ти пречи, че програмата ми е малко по-натоварена?! — сърдито го попита Хърмаяни. — Нали ти казах, че всичко съм уредила с професор Макгонъгол.
В този момент в Голямата зала влезе Хагрид. Облечен бе в дългото си палто от къртичи кожи и разсеяно люлееше един мъртъв пор с грамадната си ръка.
— Как е при вас? — оживено попита той, спирайки колебливо по пътя към Височайшата маса. — Вий сте в първия ми час! Веднага след обяда! От пет сутринта съм на крак да приготвя всичко… ох, дано да е наред… аз — учител… честна дума… — И като им се усмихна широко, се отправи към масата на учителите, все още поклащайки пора.
— Какво ли е приготвил? — зачуди се Рон с нотки на тревога в гласа.
Залата постепенно опустяваше, тъй като всички се отправяха за първия си час. Рон погледна програмата си.
— Хайде да вървим, че пророкуването е чак на върха на Северната кула. Има десет минути път дотам.
Те бързо довършиха закуската си, сбогуваха се с Фред и Джордж и се отправиха към изхода на залата. Като минаваха покрай масата на „Слидерин“, Малфой пак се направи на припаднал и отново предизвика бурен смях, който Хари чуваше чак до входната зала.
Дълго вървяха през замъка. За две години в „Хогуортс“ още не бяха успели да го обиколят целия и никога не бяха влизали в Северната кула.
— Сигурно… има… и по-къс път — едва си поемаше дъх Рон, като изкачиха седмата дълга стълба и излязоха на непозната площадка, където на каменната стена бе окачена една-единствена голяма картина с изобразена на нея гола ливада.
— Мисля, че е оттук — каза Хърмаяни, като огледа празния коридор вдясно.
— Едва ли — усъмни се Рон. — Там е юг. Погледни, през прозореца се вижда част от езерото…
Хари наблюдаваше картината. Едно охранено пони на сиви петна се бе появило на поляната и пасеше невъзмутимо. Хари бе свикнал, че персонажите от картините в „Хогуортс“ се движат — напускат своите платна и си ходят на гости, — но винаги ги наблюдаваше с интерес. След миг нисък широкоплещест рицар изтрополи с бронята си в картината, следвайки понито. Зелени петна с полепнала трева по металните му колене издаваха, че току-що е паднал от седлото.
— Аха! — провикна се той, като видя Хари, Рон и Хърмаяни. — Злосторници в неприкосновените ми владения! Дошли сте да се надсмеете може би над моето падане от седлото? Извадете мечовете, жалки разбойници!
Тримата гледаха с изумление как нисичкият рицар измъкна меча си от ножницата и ожесточено го заразмахва, подскачайки в яростта си. Ала мечът се оказа твърде дълъг за него и при един особено ожесточен замах той загуби равновесие, залитна и се просна по очи в тревата.
— Наранихте ли се? — попита Хари, като се приближи до картината.
— Назад, жалък самохвалко! Махни се, негоднико!
Рицарят пак хвана меча си, за да се подпре и да се изправи, но острието потъна още по-дълбоко в земята и макар да дърпаше с всичка сила, той не можа да го извади. Не му оставаше нищо друго, освен да се претърколи по гръб на тревата и да бутне нагоре шлема си, за да избърше запотеното си лице.
— Чуйте ме — възползва се Хари от изтощението на рицаря, — ние търсим Северната кула. Случайно да знаете пътя дотам?
— О, на поход!
Гневът на рицаря като че се изпари начаса. Той подрънча, докато се изправи на крака, и се провикна:
— Последвайте ме, драги приятели, и ние ще стигнем до целта или ще загинем храбро в атака!
Опита се още веднъж да извади меча, после направи безуспешен опит да яхне дебелото пони и тогава викна:
— След мен пеша, храбри господа и благородна лейди! Напред! Напред!
Рицарят прекоси тичешком, подрънквайки с оръжието от дясно на ляво през картината, и се изгуби от погледа им.
Те се втурнаха след него по коридора, като се ориентираха по звъна на бронята му. От време на време го забелязваха да преминава бегом през някоя картина.
— Не бойте се, най-лошото тепърва предстои! — провикна се рицарят, когато се появи пред група ужасѐни дами в кринолини, чийто портрет висеше на стената покрай тясна вита стълба.
Хари, Рон и Хърмаяни се изкачиха с пухтене по тясната спирала, докато съвсем им се зави свят, и точно тогава чуха приглушен говор над главите си. Бяха стигнали до класната стая.
— Сбогом! — подвикна им рицарят, проврял глава от картина с някакви зловещи на вид монаси. — Сбогом, приятели по оръжие! Ако някога ви дотрябва помощ от благородна душа и железни мускули, потърсете сър Кадоган!