Хари Потър и огненият бокал

Хари едва откъсна очи от рекламите и хвърли поглед през рамо да види дали има други хора в ложата. Тя все още беше празна, като се изключи едно дребно създание, седнало на предпоследния стол в края на реда зад тях. Съществото, чиито крачета бяха толкова къси, че стърчаха пред него на стола, беше облечено в кухненска кърпа за съдове, надиплена като тога, и криеше лицето си с ръце. Ала дългите му като на прилеп уши отнякъде бяха познати на Хари…

— Доби? — извика той, не вярвайки на очите си.

Дребното същество вдигна глава и разпери пръстите си, между които се виждаха огромни кафяви очи и нос с големина и форма на месест домат. Това не бе приятелят му Доби, но несъмнено бе домашно духче, какъвто беше и самият Доби, когото Хари бе успял да го освободи от господарите му — семейство Малфой.

— Вие ли, сър, току-що ме нарекъл Доби? — с любопитство изцвърча през пръсти духчето.

Гласът му бе по-писклив дори от този на Доби — слабичък, треперещ и тънък. Хари предположи (въпреки че бе трудно да се различи полът на домашните духчета), че вероятно е женско. Рон и Хърмаяни се извърнаха на столовете си да го видят. Хари им бе разказвал за Доби, но те никога не бяха се срещали с него. Дори господин Уизли се огледа заинтригуван.

— Извинете! — каза Хари на духчето. — Помислих ви за някого, когото познавам.

— Ама и аз познава Доби, сър! — изписка духчето. То засенчваше лицето си като заслепено от светлина, въпреки че горната ложа не бе силно осветена. — Името ми е Уинки, сър… а вие, сър… — и тъмнокафявите му очи се разшириха и заприличаха на чинийки за торта, когато спряха върху белега на Хари, — сигурно сте Хари Потър!

— Да, аз съм — кимна Хари.

— Доби все разправя за вас, сър! — възкликна духчето и едва-едва отмести ръце, а по лицето му се изписа страхопочитание.

— Как е той? — поинтересува се Хари. — Как се чувства на свобода?

— О, сър… — Уинки поклати глава. — О, сър, не се обиждайте, сър, но вие не направил на Доби услуга, сър, като го пуснал на свобода.

— Защо? — изненада се Хари. — Нещо лошо ли му се е случило?

— Свободата размътила главата на Доби, сър — натъжи се Уинки. — Много претенции, сър. Не може намери друга работа, сър.

— Че защо? — попита Хари.

Уинки сниши глас си и едва чуто рече:

— Иска да му плащат за работата, сър.

— Да му плащат ли? — неразбиращо попита Хари. — Ами че… всъщност защо да не му плащат?

Уинки явно изпадна в ужас от тези думи и събра отново пръсти да скрие лицето си.

— На домашните духчета не се плаща, сър! — приглушено изцвърча тя. — Не, не, не! Аз му казвам на Доби, казвам му да си намери добро семейство и да миряса. А той скита по разни веселби, сър, бива ли тъй за домашно духче… Ако вилнее така, казвам аз на Доби, току-виж го изправили пред Отдела за регистриране и контрол на магически създания като някой обикновен таласъм.