Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Като ви слуша човек, ще му се стори, че костите ви вече пукат — извика Флора едновременно раздразнена и развеселена.

Минута-две Блънт не продума нищо. После се загледа покрай Флора в близката околност и — забеляза, говорейки към един дънер, че е кажи-речи време да се връща в Африка.

— На нова експедиция ли ще заминавате… да стреляте разни неща.

— Предполагам. Обикновено така правя, знаете — сиреч стрелям разни неща.

— Вие ли простреляхте оная глава в хола?

Блънт кимна утвърдително. После подхвърли внезапно, при което почти се изчерви:

— Желаете ли да имате хубави кожи? В такъв случай мога да ви набавя.

— О, моля ви, направете ми тази услуга — провикна се Флора. — Действително ли ще сторите това? Нали няма да забравите?

— Няма да забравя — отговори Хектор Блънт. И добави във внезапен изблик на общителност:

— Време е да си вървя. Не съм свикнал на такъв живот. Нямам подходящи обноски. Грубоват съм, не ме бива в общество. Все не се сещам какво трябва да кажа. Да, време е да си вървя.

— Но не бива да си тръгвате веднага! — извика Флора. — Не… не, докато всички сме в тая каша. О, моля ви! Ако си отидете…

Тя се поизвърна.

— Нима искате да остана? — попита Блънт. Той говореше натъртено, но съвсем непринудено.

— Всички ние…

— Имах пред вид вас лично — каза Блънт прямо.

Флора полека се обърна отново към него и срещна погледа му.

— Аз искам да останете — рече тя, — ако… ако това има някакво значение за вас.

— То има огромно значение — каза Блънт.

За момент настъпи мълчание. Двамата седнаха на каменната скамейка до басейна със златните рибки. Като че ли никой не знаеше как точно да продължи разговора.

— Колко… колко приятна утрин — проговори Флора най-после. — Знаете ли, не мога да не се чувствувам щастлива, въпреки… въпреки всичко. Това е ужасно, нали?

— Съвсем естествено — отговори Блънт. — До преди две години не сте виждали чичо си, нали? Естествено е да не тъжите много. Много по-хубаво е да не се преструвате.

— У вас има нещо страшно успокоително — каза Флора. — Вие представяте нещата така, че изглеждат прости.

— По принцип нещата са си прости — каза ловецът на едър дивеч.

— Не винаги.

Флора бе снишила глас и забелязах, че Блънт се обърна и я изгледа, което отвлече погледа му, вероятно замечтан за бреговете на Африка. Очевидно си бе направил някакъв извод от промяната в тона й, защото, след като помисли минута-две, каза малко неочаквано:

— Знаете ли, според мене не бива да се тревожите. За оня младеж, искам да кажа. Инспекторът е глупак. Всички знаят… съвсем глупаво е да се мисли, че той би бил в състояние да извърши убийството. Външен човек е. Крадец. Това е единственото възможно тълкувание.

Флора се обърна и го погледна.

— Наистина ли мислите така?

— А вие не мислите ли? — изговори Блънт бързо.

— Аз… о, да, разбира се.