Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
По време на битката конят му се изправя на задните си крака, без да е нападнат, а генералът се строполява мъртъв всред армията си. Липса на късмет, липса на въображение, липса на смелост, но всички походи на ал-Афдал един след друг завършват плачевно. През това време франджите продължават спокойно завладяването на Палестина.
След като превземат Хайфа и Яфа, през май 1104 година те атакуват пристанищния град Акра, който благодарение на естествения си залив е единственото място, където корабите могат да акостират и лете, и зиме. Като изгуби всякаква надежда, че ще получи помощ, египетският управител поиска да бъде запазен собственият му живот и този на съгражданите му, пише Ибн ал-Каланиси. Балдуин му обещава, че няма да бъдат застрашени. Но веднага щом мюсюлманите напускат града, отнасяйки със себе си имуществото си, франджите се нахвърлят върху тях, ограбват ги и избиват мнозина. Ал-Афдал се заклева да отмъсти за новото унижение. Всяка година той ще изпраща мощна армия срещу франджите, но всеки път ще следва ново поражение. Пропуснатият шанс край Рамле през май 1102 година няма да се повтори.
На север нехайството на мюсюлманските емири също спасява франджите от унищожение. След пленяването на Боемунд през август 1100 година, основаното от него княжество Антиохия остава в продължение на седем месеца без владетел и практически без армия, но никой от съседните монарси — нито Редуан, нито Килидж Арслан, нито Данишменд — не помисля да се възползва от това. Те оставят време на франджите да изберат регент на Антиохия, в случая Танкред, племенник на Боемунд, който поема владението през март 1102 година и за да затвърди присъствието си, започва да опустошава околностите на Алеп, както година преди това е опустошил и тези на Дамаск. Редуан се показва по-малодушен и от брат си Дукак. Той нарежда да предадат на Танкред, че е готов да удовлетвори всичките му прищевки, ако последният се съгласи да се отдалечи. По-нагъл от всякога, франджът поисква да бъде поставен голям кръст върху минарето на най-голямата джамия в Алеп. Редуан изпълнява. Унижение, което, както ще видим, няма да мине без последствия!
През пролетта на 1103 година Данишменд, комуто са известни амбициите на Боемунд, решава при все това да го пусне на свобода, без да поставя каквото и да е политическо условие. Той поиска от него сто хиляди динара откуп и освобождаването на пленената дъщеря на Яги Сиян, предишния господар на Антиохия. Ибн ал-Атир е възмутен от постъпката:
Като излезе от затвора, Боемунд се върна в Антиохия, с което вдъхна смелост на хората си и не закъсня да накара жителите на околните градове да платят цената на откупа. Така мюсюлманите претърпяха ущърб, който ги накара да забравят ползата от държането в плен на Боемунд.
След като се „разплаща“ по този начин за сметка на местното население, франкският княз започва да уголемява владението си. През пролетта на 1104 година са предприети съвместни действия на франджите от Антиохия и Едеса срещу укрепения град Харан, издигнат над обширна долина на брега на река Ефрат и практически контролиращ съобщенията между Ирак и Северна Сирия.
Самият град не представлява интерес. Ибн Джубайр, минал оттам няколко години по-късно, го описва с особено обезсърчителни думи:
В Харан водата нивга не знае що е свежест, а непрестанно лъхащата из пещта му горещина изгаря земята. Не ще намерите там сенчесто място, където да отдъхнете; човек диша измъчено. Харан създава впечатление на изоставен всред голата равнина. Той няма блясъка на град и покрайнините му не са изящно накичени.
Но стратегическото значение на града е голямо. Ако завземат Харан, франджите ще могат в бъдеще да тръгнат по посока на Мосул и самия Багдад. На първо време падането на града би обрекло Алепското царство на обкръжение. Целта е амбициозна, но на завоевателите не липсва смелост. Още повече, че междуособиците в арабския свят окуражават действията им. Кървавата борба между враждуващите братя Баркярук и Мохамед е избухнала отново с още по-голяма сила и Багдад преминава за пореден път от ръцете на един селджукски султан в тези на друг. В Мосул атабек Карбука току-що се е споминал и неговият наследник, турският емир Йекермиш, изпитва трудности да се наложи.
В самия Харан положението е объркано. Управителят е убит от един от офицерите си по време на пиянски гуляй и градът е в огън и кръв. Точно в този момент франджите се отправиха срещу Харан, обяснява Ибн ал-Атир. Когато Йекермиш, новият господар на Мосул, и неговият съсед Сокман, бивш управител на Ерусалим, научават за това, те са във война помежду си: