Бунтовният остров
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Йорданов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтовният остров». Краткое содержание книги:
Тримата моряци бяха загубили много от спечелената преднина, защото загребаха назад, за да помогнат на плуващия си другар. Щом ги настигна, той се надигна от водата и се залови за кърмата на лодката. Другите отново сведоха гърбове над греблата, но и бунтовниците гребяха бясно. Очевидно бе, че преследваната лодка ще бъде настигната преди брега.
Разбрали може би, че причината за това решително преследване е железният сандък в тяхната лодка, бегълците от нападнатия кораб отново решиха да се спасяват с плуване. Захвърлиха веслата, гмурнаха се във водата и се насочиха към брега. С радостен вой преследвачите загребаха към изоставената лодка. Скоро сандъкът със съкровището бе вдигнат и поставен внимателно в тяхната лодка. Не направиха нищо за залавянето на плуващите моряци. Всички мисли и усилия на бунтовниците бяха посветени само на връщането на съкровището, но моят поглед още следеше плувците. Не ги заплашваше опасност от бунтовниците, но дали щяха да се спасят от страшните демони на дълбините — акулите? И четиримата бяха добри плувци. Пореха водата с чудесна бързина и след няколко минути щяха да са на брега. Един напипа дъното под краката си, преди нашата лодка да бе дошла до кораба. Вторият застана във водата, чакайки другите да го настигнат. Внезапно същият плувец нададе вик и моментално главата му изчезна от погледа ми.
Третият плувец веднага смени посоката, лудо заудря по водата и се насочи косо към брега. Но брадатият човек удвои усилията си, като се отправи към мястото, където бе изчезнал другарят му. Гмурна се да преследва акулата, сграбчила нещастника.
Никога не ще узная какво стана под водата, там долу сред коралите в кристално чистото море. Доколкото знам, брадатият човек беше без оръжие — неговият нож бе останал на палубата. Никой не откри каква отчаяна атака е предприел срещу акулата, за да я накара да пусне плячката си!…
Изглежда акулата пусна своята жертва, защото на повърхността се появиха две глави и аз ясно виждах как единият човек придържа другия. Спасителят заплува по гръб, удряйки силно с крака, за да отпъди нови нападения. Сърцето ми силно заби, когато след малко той стигна полегатия бряг, носейки изтощения си другар. Присъедини се към другите плувци, които вече бяха на брега.
— Какво се радваш толкова? — извика сърдито Слинки Дан и като му посочих спасените моряци, ме изруга свирепо.
— Ще взема един мускет и ще ги натръшкам! — добави той. Докато се върне с напълнена пушка, хората изчезнаха между палмите.
Един-двама от бунтовниците направиха жестокото предложение да се използва голямото оръдие на кораба и да се изпратят няколко снаряда по спасените, но Були Савидж, вече свестил се, заповяда веднага да се отдалечим от острова.
Съкровището бе първото нещо, което се прибра на безопасно място. По заповед на Були бе поставено в кабината, която той възнамеряваше да заеме. След това бе направен бърз преглед на корабните запаси от храна и вода, които бяха доста задоволителни. Самият кораб бе в добро състояние и безукорно чист (с изключение на кървавите петна — спомен от нападението).
Стъмпи се приближи до мен. Попитах го дали ще рискува да се опитаме заедно да избягаме. Отговори ми, че има да върши друга работа. Като каза това, очите му спряха злобно върху широкия гръб на Савидж. Знаех, че Само желанието за отмъщение, а не желанието за грабеж държеше джуджето на „Златен полумесец“ (така се казваше корабът).
— Трябва да бягаш! — прошепна той, като видя колебанието ми. — Сега капитан Хътълстоун няма да може да те закриля, тук животът ти няма да струва нищо.
Споменът за главата на плувеца, който тъй внезапно изчезна от погледа ми, ме задържаше. Когато надзърнах зад борда, видях две големи акули да се боричкат в дълбините, където бяха хвърлени безжалостно телата на убитите. Потреперах и се извърнах от ужасното зрелище.
— Не разбирам защо Савидж ме доведе на кораба. Във всеки случай предпочитам да остана, отколкото да скоча във водата, за да бъда разкъсан от акулите.
Стъмпи сви кръглите си рамене в недоумение. Струва ми се, че за него никоя акула не бе така жестока и безчовечна, както главатарят на бунтовниците. Но той нямаше време да ме убеждава. Були Савидж се извърна към него и го подгони на работа с такъв поток от псувни, че ушите ми писнаха.
— Ах ти, малко куче — извика той, — вземай изтривалката и очисти веднага кръвта от палубата. Ако те вземем с нас, което още не съм решил, ще бъдеш корабен слуга и работата ти ще бъде двайсет и четири часа. Никакво излежаване на моя кораб! Хайде сега, мърдай или ще опиташ камшика!
Побързах да изпълня заповедта. Корабът бе готов за отплаване. Хората работеха по разперването на платната и вдигането на котвата, Фидлър, с превръзка на главата, поде с дебел глас песен, която всички запяха.