Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Тя дори не бе в състояние да помогне на Уилям. Подутината на главата му не беше голяма, но тя знаеше истината, макар че не желаеше да я признае даже пред себе си. Неговите рани могат да бъдат коварни, майка й й беше казвала. Особено рани, свързани с предишна рана. Мозъкът в една човешка глава се подчинява на собствените си правила. Едно натъртване на тялото боли и може дори да бъде смъртоносно, но същото натъртване на главата може да превърне най-умния човек в инвалид за цял живот.
Понякога й се струваше, че Господ я мрази повече от което и да е друго живо същество. Беше й дал достатъчно, за да живее на този свят, но не толкова, за да стане част от него. Тя беше умна, но не и красива. Беше сестра, но никога нямаше да стане съпруга. Беше леля, но никога нямаше да стане майка.
Ръцете й отново погалиха грубите ръце на Уилям. Тя беше приятел, учител, жена, но не и любовница.
Какво би правила без Уилям?
Изведнъж в съзнанието й се появи образът на майка й.
„Лежиш, отдала се на самосъжаление, Сора. Имаш достатъчно за ядене, покрив над главата си, слънцето те топли през лятото, а огънят — през зимата. Погледни около себе си. Ако има глад, кой страда? Не ти. Ако има война, кой загива? Не ти. Ако има болест, ти не лежиш в калта край пътя, без да има кой да ти помогне. Нямаш зрение! Имаш ум. Стегни се и го използвай“.
С невиждана сила ехото от гласа на майка й я изправи.
— Окайването ти няма да го завие — каза тя високо и леко се засмя. Гласът, който излезе от устата й, напомняше на майчиния, който нареждаше на младата Сора да се погрижи за болния, защото това беше задължение на иконома.
Вдървените й ръце заровиха из твърдия сламеник, докато намериха грубото вълнено одеяло, събрано в краката му. Тя го зави. После промени решението си, мушна ръце под него и се опита да го обърне по гръб.
Не успя да го помръдне. Огромната човешка маса, която представляваше Уилям, не беше по възможностите й.
— Ще ти бъде по-леко… да дишаш… милорд — тя натъртваше всяка дума, докато се мъчеше, — ако се претърколиш… на гръб.
— Не, миледи!
Сора трепна и се обърна.
— Оставете аз да го обърна. Вие сте много слаба за такава тежка работа. — Брони се вмъкна в стаята и остави нещата, които носеше. — Аз мога да преместя господаря.
— Добре, но бъди внимателен. Това е от лошия удар, който ти му нанесе — сгълча го тя.
— Съжалявам. Наистина съжалявам. Но той удряше Морт.
— Той е сляп човек. Какво мислиш, че можеше да стори?
— Е — Брони провлече думата с характерното за бавномислещ човек съмнение. — Струваше ми се, че ще го убие. Добре, искате да е по гръб, нали?
Тя слушаше и кършеше ръце, докато Брони обръщаше Уилям. Един Бог знае какво правеше този човек, но нямаше друг избор. Уилям трябваше да бъде обърнат, а тя не можеше да го стори.
— Ето, миледи. Сега той е по гръб. И знаете ли? Според мен цветът на лицето му сега е по-добър.
— Наистина ли? — Тя се пресегна за одеялото и внимателно го подпъхна под тялото му.
— Да, погледнете го. Синият оттенък около устата му изчезна… — Брони млъкна, когато тя обърна към него виолетовите си очи. — Съжалявам, миледи, не мислех. Наистина, вие не приличате на сляпа. Цял ден не можах да разбера, че дори не знаете къде стъпва конят. Движехте се така уверено и вършехте всичко като здрав човек.
— Донесе ли ми одеяла? — попита Сора и студенината на гласа й проникна дори през дебелата глава на Брони, макар да не разбра причината за това.
— Да. Да, донесох ви одеялата, както заповядахте, миледи. Много одеяла, защото тук няма огнище, а през нощта става студено. Дори и през лятото е студено. Ще ги сложа тук, на тази маса. — Скърцането на обувките му пресече стаята, спря при донесения куп, а после се премести до масата, за която бе споменал. — Донесох и плат за превръзка, накъсан на ленти. И цяла кофа вода. Ето, само минутка, оставих я навън, нред вратата. Ще я сложа ей там, до леглото. Само минутка, да преместя един стол, ще го сложа тук, за да бъде кофата на високо. Ще ви бъде по-лесно да я достигнете. — Той премести стола до сламеника и постави кофата върху него. — Има още един стол, знаете ли, ей там, до масата. Сега ще дойде и храната. Не че е кой знае какво, готвачката е една повлекана. Аз ще ви я донеса.
Объркан от нейното мълчание, той се оттегли и тя неочаквано се почувства смутена. Брони, мислеше си тя, беше просто кутренце. Добронамерено, наивно кутренце, което не искаше никого да нарани, във всеки случай не и един лорд или една лейди. Сега той стоеше пред нея, тя знаеше това, очакващ с нетърпение да види дали ще го удари, или пък ще го похвали, и тя не можеше да устои на силната молба, излъчвана от него.