Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Тя махна ръце от лицето си и прошепна ожесточено:
— Защо? Що за човек си ти, да се възползваш от безпомощността на една жена? Що за жена съм аз, да… да… О, боже, дори не мога да го изрека. Оскверних паметта на Бъди.
Грейди наистина се обърка. Според неговите представи нямаше нищо срамно в това един мъж и една жена да се искат и да задоволят взаимната си нужда по най-естествен начин.
— Бъди е мъртъв, но ти си жива, много по-жива от когато и да било. Ако е вярно това, което си мисля, покойният ти съпруг никога не ти е доставял удоволствие като изпитаното с мен нощес. Ще отречеш ли страстите, които пробудих в теб?
— Не! — свирепо отвърна тя. Светлокафявите й очи се присвиха от ярост. — Но е грехота да изпитваш такива неща с дивак.
Думата се заби в мозъка на Грейди като куршум.
— Дивак? Това ли съм за теб? Не съм достоен да бъда човек заради индианската си кръв? Ти си ужасна лицемерка, Сторм Кенеди. Аз може да съм дивак, но ти си лъжкиня, която не смее да признае истинските си чувства. Миналата нощ ми каза, че аз съм първият мъж, който те довежда до оргазъм!
Сторм преглътна от страх, осъзнавайки, че се е хванала в собствения си капан.
— Ами… Аз настина съм лъжкиня. Не исках да кажа това. Разбира се, че не си първият мъж, който ме кара да го изпитвам. Бракът ни с Бъди беше чудесен.
— Искаш да кажеш, че винаги си такава малка развратница ли?
Тя пламна от грубите му думи.
— Мисли каквото щеш, ти си специалистът.
Той изведнъж отметна одеялото и разголи тялото й пред сладострастния си поглед. Дръзките сини очи тръгнаха от пръстите на краката й и се спряха чак на ядосаното й лице.
— Нещо ми подсказва, Сторм Кенеди, че прекалено много протестираш. Повтори пак, че не съм ти доставил удоволствие.
— Ти си нахален мръсник, Грейди Страйкър. Бъди беше по-добър любовник от тебе. — Лъжата бе изречена повече заради самата нея, отколкото заради него.
Очите на Грейди светнаха с порочен блясък, той я хвана и я изправи до себе си. Тя разбра намеренията му още преди безмилостната му уста да достигне нейната. Целувката му беше гневна, езикът му — ненаситен меч, който разтвори устните й като свирепо доказателство за пълно надмощие. Ръцете му, о, боже, ръцете му галеха, милваха и опипваха неумолимо, завладяваха я цялата до последния милиметър. Държеше се като дивак, точно както го бе нарекла, и дори повече. Тя се опита да се освободи, но не успя.
С ловкост и сила, които му бяха втора природа, той я повдигна върху себе си и я прониза докрай. Втвърденият му член проникна дълбоко, като пулсираше между стегнатите стени на влагалището й. Сторм се задъха, когато той я изпълни и разтегна, достигайки толкова навътре в нея, че тя се чувстваше чудодейно проникната от цялата му същност. Тя очакваше диващина. Той й даде нежност.
Устните му омекнаха, устата му захапваше гърдите й изключително ласкаво и възбуждащо. Пръстите му галеха и мачкаха заоблените възвишения на задните й части, докато я плъзгаше нагоре и надолу по налятия стълб от стомана и кадифе. Оргазмът й настъпи изведнъж, разкъса я на хиляди частици, а след това я извиси до небесата. Тя едва дочу крясъка на нечовешко удоволствие, нададен от Грейди, достигнал върха на мъжкото възмездие.
— Сега какво ще кажеш, аз ли съм по-добър, или съпругът ти? — прошепна в ухото й.
— Няма място за сравнение. Не можеш да му стъпиш и на малкия пръст.
Червени петна от гняв заиграха пред очите му.
— Ти си жалко подобие на жена, Сторм Кенеди. — Лъжата почти го задуши, но беше прекалено късно да я върне назад. — Нямаш нищо общо със скъпата ми малка Лятното небе. Тя поне знаеше как да ме накара да се чувствам мъж. Ти имаш още много да се учиш как се доставя удоволствие на мъжа.
— О!
Грейди скочи от леглото и гордо тръгна към вратата, забравил, че е чисто гол, забравил всичко, освен необходимостта да избяга от жената, която не е достатъчно честна да признае, че изпитва страст към него. Дръпна полуразрушената врата с трясък и с ругатня, като почти я откачи от единствената й панта. Суровият леден вятър пресече дъха му, но той беше прекалено горд да се върне и да поиска одеяло, с което да се завие, прекалено обиден, за да се върне за оскъдната защита, която щеше да му предложи захвърлената препаска. Втурна се през вратата, истински див и свиреп като безстрашните воини Лакота, който от огорчение и омраза бяха обявили война на бялата раса. Обърна се само веднъж, отправи на Сторм пълен с презрение поглед и затръшна вратата.
Сторм остана втренчена в нея дълго след като отзвуча тропотът на копита в полузамръзналата земя. Мили боже, какво направи? Що за жена е, да забрави всичко, преживяно с Бъди през годините? Един-единствен миг на изключителна… страст превърна Бъди в блед спомен от миналото. Явно полуиндианецът я е омагьосал, направил е от нея дръзка сладострастница без капчица морал. Как можа Грейди да открие в нея нещо, което Бъди, най-близкият й приятел, не бе открил?