Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Добре — каза Камамури, когато бенгалецът се скри в гъсталака. — Никой няма да посмее да доближи без разрешението на тези два звяра.
Навлязоха в гората, в която цареше мрак и тишина, и поеха безшумно по пътеката. Камамури на няколко пъти спря, като се надяваше да чуе Агхур, но до ушите му не достигна нищо. „Странно — помисли си, като бършеше обилната пот от челото си, — ако е още жив, трябваше да чуя някакъв стон. Дали не е умрял?“ Бе изминал триста-четиристотин крачки, когато чу някой да подсвирква един тъжен напев. Беше същата мелодия, която Манчади бе свирил преди да убие Агхур. Тигърът взе да ръмжи, като обръщаше глава назад, а кучето стана неспокойно. Един облак затъмни луната и мракът в леса стана още по-непрогледен. Камамури спря и се поколеба дали да продължи, или да се върне, но после тръгна напред със заредени пистолети.
— Камамури! — извика някой.
— Камамури! — се чу повторно.
Тигърът взе да ръмжи по-силно и да удря с опашка по хълбоците си, като подскачаше, сякаш стъпваше върху жар. Опита се на два-три пъти да се хвърли вдясно от пътеката, но махаратът го задържа на мястото му.
— Спокойствие, приятелю, спокойствие — каза му той. — Нека викат; това не са духове, а хора, които се опитват да ме изплашат. Ако се завърна в колибата, ще благодаря на Вишну за закрилата му.
Закрачи смело, като единият пистолет насочи вдясно от пътеката, а другият — вляво, и малко по-късно стигна до блатото, сноп лунна светлина освети това място като ден и Камамури с ужас забеляза на земята човешко тяло, над което кръжеха лешоядите марабу. Пунтхи се хвърли към тялото и жалостно зави, като прогони хищните птици.
— Агхур! Мой беден Агхур! — повтори Камамури, прегръщайки трупа. — Ах, престъпници!
Изведнъж нададе вик и очите му се заковаха в лицето на Агхур.
— Камамури, Манчади ме уби… — успя да изрече нещастникът и склопи очи.
Махаратът скочи като ожилен. Разбра цялото предателство на бенгалеца и опасността, която грозеше господаря му.
— Дарма, Пунтхи! — викна той с пресипнал глас. — Към колибата! Ще убият господаря!
Хвърли се в луд бяг през джунглата начело на тигъра, следван от кучето, което лаеше бясно.
Докато Камамури тичаше като дива коза под гъстия свод от зеленина, бенгалецъ не губеше времего си. Той също се бе върнал към колибата, решен да удуши втората си жертва. Знаеше, че има петнадесет минути предимство пред махарата и тичаше с бързината на стрела от страх да не бъде заварен на местопрестъплението от тигъра и кучето, от които изпитваше ужасен страх. Прекоси джунглата за по-малко от половин час и спря в края на леса, след като приготви ласото си. „Сигурно господарят е нащрек — помисли си. — Ако ме види да се връщам, ще си помисли, че съм изоставил Камамури и ще пръсне главата ми с един изстрел на карабината си. Този човек не се шегува.“ Внимателно разтвори бамбуковата тръстика и погледна на север. На четиристотин метра разстояние зърна колибата и близо до нея — ТремалНаик, прав, с карабина в ръце.
— Ах! — възкликна предателят. — Няма да е така лесно да го убия, но Манчади е по-хитър от всеки ловец на змии.
Подхвана да тича на изток още пет-шест минути, после излезе направо на открито и се насочи към колибата. Тя оставаше малко вдясно и ТремалНаик се виждаше отстрани. Решението на Манчади бе готово. Почна да пълзи сред тревата като змия, стараейки се да не бъде забелязан от ТремалНаик и да не вдига шум. Така, съвсем бавно и предпазливо, стигна до колибата. Скочи като тигър и се изправи. По устните му плъзна жестока усмивка.
— Мой е — промълви. — Кали ме закриля.
Мина покрай колибата на пръсти и спря на десет крачки. Хвърли последен поглед към джунглата и не забеляза нищо. Една още по-жестока усмивка сгърчи устните му и очите му светнаха като на котка. Още една секунда и жертвата щеше да бъде повалена, без всякаква надежда за спасение.
Завъртя ласото около главата си и го хвърли, като същевременно направи скок напред.
ТремалНаик се строполи като изкоренено дърво от вятъра, но за щастие едната му ръка бе останала под примката.
— Камамури! — изкрещя нещастникът, като хвана с другата си ръка въжето и взе да го тегли към себе си с отчаяно усилие.
— Умри, умри! — викна убиецът, влачейки го по земята.
— Помощ, Камамури!
— Ето ме! — прокънтя един глас.
Манчади се озъби от злоба. В края на леса неочаквано се бе появил махаратът; до него тичаше с огромни скокове тигърът, следван от Пунтхи.
Гърмеж освети нощта и отекна из цялата джунгла. Манчади подскочи като ожилен и хукна към близкия бряг. Изтрещя втори изстрел, Манчади падна в реката и изчезна сред водовъртежите й.