Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Но Ван Денси е глупак, така че просто няма какво да използва — каза Дрейк.
— Някой да е намеквал нещо за мен? — попита Мейсън.
— Е, областният прокурор направи някои намеци за зрелищните и ефектни методи, използвани от адвокат с репутация в целия щат, които са довели до нарушаване на установения административен ред в правораздаването.
Адвокатът се засмя.
— Доколкото разбирам, Пол, ти се опитваш да ме накараш да се откажа от разиграването на една бърза пиеска с този ръчен часовник?
— Е, не бих искал да те тикнат в затвора почти веднага след като слезе от този прекрасен параход — заяви детективът.
— Трябва да се преборим в една игра, в която добрите карти не са в нашите ръце, Пол — обясни Мейсън. — Нюбъри, който бе убит на борда, всъщност е Карл Моър. Заварената му дъщеря е влюбена в сина на милионер. Освен това тя е прекрасно хлапе. Вестниците със сигурност ще пуснат снимката й на първите си страници още днес следобед. До довечера областният прокурор вече ще е наясно, че вторият й баща е К. Уейкър Моър, а не Карл Нюбъри. Когато Руни разбере това, той ще се опита да прикрие счетоводните си грешки, като прехвърли вината върху мъртвия. А ако е имало и трансфери на средства, за да се избегнат данъците, можеш да си представиш какви обвинения ще се стоварят върху мъртвия Моър. Но аз смятам да ги изпреваря и да ги притисна, като използвам точно слабото им място.
Дела Стрийт се усмихна на детектива.
— Няма смисъл да продължаваш с аргументите, Пол. Марджи Трентън я очаква един доста неприятен следобед, освен ако този чартърен самолет не падне и не се разбие някъде по пътя.
— Господи, като си помисля, че само преди петнайсетина минути се радвах, че ще ви видя отново — измърмори детективът.
8
Дрейк спря колата си, загледан в красивата фасада на сградата насреща.
— Точно тук е — каза той. — Пайнроу Драйв номер 3618.
— Вероятно наемите в тези апартаменти са доста високи — подхвърли Мейсън. — Какво разбра за миналото й, Пол?
— Нищо особено — призна детективът. — Твърди, че е на двайсет и пет, но вероятно е някъде към трийсет, облича се по последна мода, освен това си купува твърде много дрехи. Има някакво минало някъде си, но все още не сме открили нищо за него. Появила се е тук под името Марджъри Трентън.
— Бижута?
— Много и най-различни.
— А сигурен ли си за ръчния часовник?
— Да. Моят човек ми докладва, че го има едва от шест седмици.
— Не можахте ли да откриете откъде е бил купен?
— Господи, Пери, естествено, че не — въздъхна Дрейк. — Нали ме накара да се обадя от летището в Сан Франциско и да поискам тази информация. От тогава не са минали повече от три часа. Частният детектив не разполага с възможностите, които използва полицията. На първо място му липсва цялата тази организация. Освен това няма същия авторитет. На трето…
Мейсън отвори вратата на колата и пристъпи навън.
— Запази тези обяснения за себе си, Пол — прекъсна го той. — Знам какво ще кажеш по-нататък. Но нали трябва да се справим с проблемите? Щом някой е обвинен в престъпление, веднага цялата тежка правораздавателна система се задейства, за да осигури доказателствата за неговата вина. Ако защитата се опита да представи факти, които свидетелстват за невинността му, веднага се сблъсква с вълна от недоволство. Властите се мръщят, проявяват безразличие или са направо враждебни. Длъжен е да наеме собствени детективи, но съвсем естествено, няма възможност да ползва цялата полицейска сила, независимо с какви средства разполага. Точно затова съм принуден да прибягвам до така характеризираните от областния прокурор „зрелищни и ефектни методи, които водят до нарушаване на установената правораздавателна практика“.
— Що се отнася до това, не ми е особено приятно да прибягвам до подобни аматьорски номера — каза Дрейк. — Сигурен ли си, че този път няма да ни пратят в затвора?
— Относително сигурен — отвърна Мейсън.
— Е, ти познаваш законите — не особено убедено изрече детективът.
— Не става дума за закона — обясни Пери, — а за човешката природа. Що се отнася до закона, движим се някъде по ръба. Наистина съществува правен риск, но не и практически.
— Така си мислиш ти — напомни му Дрейк.
— Това, в което бих искал да съм напълно сигурен, е, че не сме сбъркали в оценката си за момичето, с което си имаме работа.
— Е, ще трябва да ти напомня, че отмина времето, когато едно момиче можеше да приеме само цветя, бонбони и книги от приятеля си — мърмореше Дрейк, докато завиха покрай къщата. — Но така или иначе това момиче е наясно от коя страна е хлябът и от коя — маслото.