Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Издръжлив по природа, Рафаел Юсупов не понасяше неясните и неопределени ситуации, при които е трудно да прецениш силите си. Току-що бяхме изкачили поредния връх и опитният ми поглед определи, че насрещният е със 100–200 метра по-висок. Спуснахме се в клисурата и аз заявих, че изкачването ще отнеме 40–50 минути. След малко срещнахме двама непалци. Рафаел размени с тях няколко думи и веднага се обърна към мен.
— Ернст, колко време според теб ще изкачваме върха?
— Максимум трийсет минути — отвърнах аз.
— Местните хора казаха, че остават около два часа! А скоро ще се стъмни! Няма ли да се наложи да нощуваме тук?
— Какви два часа! — възмутих се аз. — Насрещният склон е по-нисък от склона, по който се катерим сега. Погледни, не виждаш ли, че сме го преполовили? Не слушай непалците! Остават ни не повече от двайсет-трийсет минути!
И наистина след двайсет минути се озовахме на върха.
— А аз не ти повярвах — усмихна се Рафаел. — Мобилизирах силите си, за да издържа двучасово катерене. Включих в организма си стресовата система на Ханс-Селие. И колко адреналин изхабих напразно!
— Жалко за маслото, т.е. … за мастните киселини — язвително подхвърли Селиверстов. — Пази се за Тибет, там ще е по-трудно.
Дори в банални ситуации Рафаел Юсупов винаги намираше нещо интересно и ободряващо.
— Вижте, пред нас е „пирамидалният Селиверстов“ — извика веднъж той, сочейки Сергей, облечен в дъждобран, който така бе прилепнал към тялото му, че по форма наистина приличаше на триъгълно природно образувание. После Рафаел Гаязович подхвана темата за пирамидалността на повечето от анатомичните структури, включително и на части от белтъка на колагена и на ДНК, и заключи, че йогите целенасочено заемат определени пози, за да придадат на тялото си пирамидален вид.
— Ще се нагледаме на пирамиди — изпъшка Селиверстов и свали дъждобрана.
Равил Мирхайдаров е от онази категория хора, които могат да се охарактеризират с една дума — живаци. Той е физически и морално държелив и създава впечатлението, че във всяка ситуация се чувства добре. Когато раницата го притиска, той се радва, че има сили да я мъкне; когато вали, е доволен, че боксерките му са още сухи; когато му е тъжно, се утешава, че в живота има и по-лоши неща. Лицето му винаги сияе, гласът му е бодър. Умее да плаче и го прави така, както могат само добрите, силните и романтичните мъже, онези, които са любимци на жените. С удоволствие наблюдавах искрената му радост, докато се снимаше на фона на Анапурна. За пръв път бе в чужбина и то къде? В Хималаите!
Равил почти не ядеше препоръчваното от Рафаел Юсупов масло. Предпочиташе т.нар. далбат — основната храна на непалците, която се състоеше от ориз със зеленчуци, олио и дребни зрънца, по вкус напомнящи на соя или леща. И повтаряше, че местните жители ненапразно са избрали това ястие. Дори Селиверстов немееше пред количествата далбат, които ни поднасяха в крайпътните мотелчета.
През един от поредните престои се запознахме с две американки. Те бяха високи, както се казва — с „едра кост“, и много обичаха далбат. Два-три пъти спирахме да нощуваме на едни и същи места и те неизменно, както и Равил, поръчваха на вечеря и на закуска само далбат.
— Далбат из вери гут — апетитно повтаряше по-едрата от тях.
— При това количество въглехидрати, които се съдържат в далбата — промърморваше Рафаел Юсупов, — върху едрите им кости ще се натрупа толкова сланина…
— И колко мастни киселини има! — иронизираше го Селиверстов.
— Къде?
— В сланината.
Тайната на числото 108
В един от мотелите, където ни нападнаха рояци от нощни пеперуди, със Селиверстов заговорихме за числото 108. Сергей беше събирал половин година литература по въпроса и сега, като отпъди нахалната пеперуда, каза:
— Спомняш ли си, че между линията Кайлас-Великденските острови-египетските пирамиди, и линията мексиканските-египетските пирамиди, се образува ъгъл от 108 градуса?
— Спомням си — отвърнах аз.
— Открих много интересни данни за числото 108. Оказва се, че то е константа в ред области на науката. Сергей Борисович Проскуряков има цяла монография за него. Той отбелязва например математическите закономерности, установени при египетските пирамиди: всяка страна от основата на пирамидата Микеринос е 108 метра, на пирамидата Хефрен — 108 × 1,0810 метра.