Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Сянката на марионетките
Сянката на марионетките - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на марионетките

Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:

В „Сянката на марионетките“ Орсън Скот Кард продължава историята, започнала в „Сянката на Хегемона“. В „Играта на Ендър“ и „Сянката на Ендър“ децата от Военното училище се превърнаха в герои на планетата, но в „Сянката на марионетките“ те са експлоатирани за военни цели в разрастващата се нова световна война. Китай владее половин Азия и планира да продължи инвазията си, а Европа и Америка нехаят.
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 118
Перейти на страницу:

Отказваше да ги обрече на болката, която измъчваше самия него. Толкова много ги обичаше.

Сега обаче трябваше да погледне истината в лицето: къде беше смисълът да обича толкова много децата, които нямаше да има?

Разплака се и за известно време остави сълзите си да текат заради мъртвите жени, които бе обичал толкова много, както и заради собствената си смърт. Плачеше, че изобщо няма да види как децата му порастват, а Петра да остарява до него, каквото мъжете и жените бяха предопределени да вършат.

После се овладя и реши, но не с разума, а със сърцето си:

— Ако съществува начин да нямат Ключа на Антон, ще имам деца. Тогава ще се оженя за Петра.

Тя почувства как ръката му стиска нейната. Тя разбра. Беше спечелила.

— Това е лесно — увери го Антон. — Все още е мъничко незаконно, но може да бъде направено.

Петра беше спечелила, но Бийн разбра, че не е загубил. Напротив — нейната победа бе също и негова.

— Ще боли — предупреди го тя. — Но ще направим всичко, което зависи от нас, и няма да позволим на бъдещата болка да съсипе настоящето щастие.

— Ти си истинска поетеса — промърмори Бийн.

Обгърна раменете на Антон с едната ръка, с другата гърба на Петра, а премреженият му поглед се зарея над искрящото море.

Часове по-късно, след вечеря в малък италиански ресторант с древна градина и разходка по рамблата сред шумната весела тълпа от граждани, опиянени да са част от човешката раса, Бийн и Петра седнаха във всекидневната на старомодния дом на Антон. Годеницата му срамежливо седеше до него, а децата й вече спяха в леглата си.

— Казахте, че ще е лесно — напомни му Бийн. — Обяснете ми как децата ми няма да са като мен.

Антон го погледна замислено.

— Има един човек, който не само знае теорията, но и практиката. Говоря за тестове с новообразувани зародиши и за оплождане „ин витро“.

— О, чудесно — усмихна се Петра. — Девствено раждане!

— Тези зародиши могат да се имплантират дори след смъртта на бащата — поясни Антов.

— Колко мило, че мислите за всичко — изсумтя Бийн.

— Не съм сигурен, че искаш да се срещнеш с него — промърмори професорът.

— Ще се срещнем — рече Петра. — Скоро.

— Ти си имал работа с него, Юлиан Делфики — каза Антон.

— Така ли? — изненада се Бийн.

— Той те е отвличал веднъж, теб и близо две дузини от твоите близнаци. Той е човекът, завъртял малкият генетичен ключ, наречен на мое име. Той е човекът, който би ви убил, ако не се бяхте скрили, в онова тоалетно казанче.

— Волеску — изрече Петра, сякаш името бе куршум, който трябва да бъде изваден от тялото й.

Бийн се изсмя зловещо:

— Той е още жив?

— Току-що освободен от затвора — потвърди Антон. — Законите са изменени. Генетичната промяна вече не е престъпление срещу човечеството.

— Убиването на деца все още е престъпление, нали?

— Технически, според закона не е убийство тогава, когато жертвите нямат законно право да съществуват. Аз мисля, че обвинението е било „укриване на доказателства“. Защото телата са били изгорени.

— Моля ви, кажете ми, че не е съвършено законно Бийн да бъде убит — ужаси се Петра.

— Той помогна за спасяването на света — припомни й професорът. — Мисля, че законът ще се отнесе към Юлиан Делфики по друг начин.

— Какво облекчение — въздъхна Бийн.

— Не знаех, че сте познавали този не-убиец, този фалшификатор на доказателства — каза Петра.

— Не съм го познавал и не го познавам. Изобщо не съм го срещал, но той ми е писал. При това ден преди да ми пише Петра. Мога да ви свържа с него, останалото зависи от вас.

— Значи най-сетне аз ще се добера до среща с легендарния чичо Константин — каза Бийн. — Или, както го нарича баща ми, когато иска да ядоса майка ми — „моят брат-негодник“.

— Как всъщност е излязъл от затвора? — попита Петра.

— Знам само какво ми е написал. Както казваше сестра Карлота, човекът е лъжец до мозъка на костите. Волеску вярва на собствените си лъжи, Бийн, дори може да се мисли за твой баща. Казал е на сестра Карлота, че е клонирал теб и твоите братя от себе си.

— И вие мислите, че той ще ни помогне да имаме деца? — попита Петра.

— Мисля, че ако искате да имате деца без малкия проблем на Бийн, той е единственият човек, който може да ви помогне, Разбира се много доктори ще се съгласят да експериментират със зародишите, за да ви кажат дали биха наследили таланта и проклятието на Юлиан. Но моят малък ключ никога не е бил завъртан от природата, не е тестван, нито изследван. За да намерите някой, който да разработи тест, ще се подложите на процедура от доктори, които ще гледат на вас като на възможност да направят кариера. Най-голямото предимство на Волеску е, че той вече знае за вас и не е в положение да се хвали, че ви е открил.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)