Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Тя сама не можеше да си обясни защо бе приела писмото. Не се упрекваше, но все по-неотложното задължение да напише отговор не й даваше мира. Всяка дума на баща й, всеки случаен поглед, най-обикновените му жестове й се струваха осеяни с капани, чиято цел е да разкрият тайната й. Живееше в такава тревога, че избягваше да говори на масата от страх да не се издаде с някоя невнимателна дума, и почна да страни дори от леля Есколастика, макар тя да споделяше потисканата й мъка като своя собствена. Час по час се затваряше в банята без необходимост и отново препрочиташе писмото, опитвайки се да открие таен шифър, магическа формула, скрити в някоя от триста и четиринадесетте букви на неговите петдесет и осем думи, търсеше с надеждата, че казват нещо повече от това, което казваха. Но не намери нищо повече от това, което бе разбрала първия път, когато изтича да се затвори в банята с влудено сърце и разкъса плика с илюзията, че е дълго, трескаво писмо, а намери само една парфюмирана бележка, чийто решителен тон я изплаши.
В началото не мислеше сериозно, че е длъжна да даде отговор, но писмото бе толкова пределно ясно, че нямаше начин да се изплъзне. Същевременно сред бурята от съмнения тя с изненада откри, че мисли за Флорентино Ариса все по-често и с по-голям интерес, отколкото искаше да си позволи, и дори се питаше огорчена защо не е в градината в обичайния час, забравяйки, че тя самата го бе помолила да не идва, докато обмисля отговора. Накрая вече мислеше за него както никога не си бе представяла, че може да мисли за някого, предчувствуваше присъствието му на места, където не беше, копнееше да го види, където не можеше да бъде, събуждаше се от внезапното усещане, че той я наблюдава в тъмнината, докато тя спи, така че в следобеда, когато чу решителните му стъпки по килима жълти листа в градината, трудно можа да повярва, че това не е поредната шега на въображението й. Но когато той й поиска отговора с властен тон, нямащ нищо общо с вялите му маниери, тя успя да преодолее уплахата си и се помъчи да се изплъзне чрез истината: не знаеше какво да му отговори. Обаче Флорентино Ариса не бе прескочил една пропаст, за да се плаши от следващите.
— Щом като приехте писмото — каза й той, — ще бъде невежливо да не отговорите.
Това беше краят на лабиринта. Фермина Даса, овладяла се напълно, се извини за забавянето и му даде честната си дума, че ще има отговор, преди да свърши ваканцията. Удържа на думата си. Последния петък на февруари, три дни преди да започнат училище, леля Есколастика отиде в телеграфната станция да попита колко струва една телеграма до село Пиедрас де Молер, което дори не фигурираше в справочника, и се остави да бъде обслужена от Флорентино Ариса, сякаш никога не бяха се виждали, но на излизане се престори, че забравя на гишето молитвеник, подвързан в гущерова кожа, в който имаше плик от фина хартия с позлатени винетки. Побъркан от щастие, Флорентино Ариса до края на деня яде рози и чете писмото, като го препрочиташе буква по буква за кой ли път, и колкото повече го четеше, толкова повече рози изяждаше и вече в полунощ го бе чел толкова пъти и бе погълнал толкова рози, че майка му трябваше насила да му разтвори устата като на биче, за да глътне противното рициново масло.
Беше година на ожесточено влюбване. Нито тя, нито той имаха друг живот, освен да мислят един за друг, да се сънуват, да чакат писмата си с такова вълнение, с каквото ги пишеха. Нито веднъж през тази безумна пролет, а и през цялата година не им се удаде случай дума да си кажат. Нещо повече: от деня на първия им разговор до деня, в който той повторно й заяви своята решимост, половин век по-късно, никога не бяха имали възможност да се видят насаме и да говорят за любовта си. Но през първите три месеца не минаваше ден, без да си пишат, понякога дори по две писма на ден, докато леля Есколастика се уплаши от тази ненаситност на кладата, чието разпалване тя самата бе подпомогнала.
След първото писмо, което тя отнесе в телеграфната станция в знак на отмъщение срещу собствената си съдба, тя позволи да си разменят почти ежедневни послания при срещи по улиците, които изглеждаха случайни, но не се осмели да покровителствува разговор, колкото и банален и краткотраен да би бил той. След три месеца тя осъзна, че увлечението на племенницата й не е младежка прищявка, както й се бе сторило в началото, и че собственият й живот е застрашен от този любовен пожар. Всъщност Есколастика Даса нямаше друг начин да преживява освен от милостта на брат си и знаеше, че тираничният му характер никога няма да й прости подобна подигравка с доверието му. Но в решителния момент сърце не й даде да причини на племенницата си същото непоправимо нещастие, каквото тя самата трябваше да тегли от младини, затова й позволяваше да използува едно средство, което й оставяше илюзията за невинност. Методът беше прост: Фермина Даса слагаше писмото в някой тайник по ежедневния път между дома и училището и в същото писмо посочваше на Флорентино Ариса къде да остави отговора. Флорентино Ариса правеше същото. Така до края на годината леля Есколастика прехвърляше угризенията си на купелите за кръщене в черквите, на хралупите в дърветата, на пролуките в стените или на рухнали колониални крепости. Понякога намираха писмата пропити от дъжд, окаляни, разкъсани от природни бедствия, а някои се изгубиха по различни причини, но влюбените винаги намираха начин да подновят общуването.