Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
В същия миг двамата станаха заклети врагове.
Инди отправи предупредителен поглед през масата, Дребосъка моментално го долови и леко се поклони. Вътре в себе си беше сигурен, че този поклон е предназначен за Инди, а не за надутото чучело насреща му.
Най-сетне махараджата се отпусна на златната си възглавница, кимна и гостите бавно заеха местата си.
Инди се усмихна съчувствено на Уили, която все още не беше се съвзела от горчивото разочарование.
— Горе главата — рече й той. — Размина се с твоя принц, но вечерята всеки момент ще пристигне.
Точно това й трябваше. Покрусата изчезна от лицето й и тя нетърпеливо преглътна.
— Никога в живота си не съм изпитвала такъв глад!
Появиха се прислужници със сребърни подноси, върху които димеше топла храна. Уили за миг затвори очи и започна да души ароматите, които се разнасяха във въздуха. Когато ги отвори отново, чинията й вече беше пълна с първото ястие — глиганче сукалче, от което стърчаха стрели, пронизали гръбчето и коремчето му.
— Господи, каква гадост! — смаяно възкликна тя.
Инди също сви вежди в учудване. Знаеше, че индусите не ядат месо, и менюто му се стори доста странно. Хвърли бегъл поглед към Блумбърт и видя, че той също гледа озадачено в чинията си.
Младият махараджа се наведе вляво от себе си и прошепна нещо на ухото на Чатар Лал. Министър-председателят кимна и се обърна към гостите.
— Негово Височество желае да поздрави своите гости и специално прочутия доктор Джоунс от Америка — обяви тържествено той.
Инди почтително наведе глава и отвърна:
— За нас е голяма чест да сме тук.
Миниатюрна маймунка скочи на рамото на Дребосъка, посегна да вземе едно цвете от масата и шумно забърбори на ухото му. Дребосъка се изкиска от удоволствие. Маймунката грабна шапката от главата му, той я дръпна обратно и играта започна.
Уили продължаваше да гледа към средата на масата, където в поднос лежеше майката на току-що родените глиганчета.
— Имам един въпрос, господин премиер — обърна се Инди към Чатар Лал. — Разгледах част от колекцията на махараджата.
— Чудесна колекция, нали?
— Не съм убеден, че всички експонати в нея са стари. Някои от тях, според мен, са скорошна изработка. Приличат на идолите, които използуват тугите при молитвите, отправяни към тяхната върховна богиня Кали.
При думата „туги“ цялата маса притихна. Очите на всички индуси се отправиха към Джоунс, сякаш бе нарушил някакво табу и бе извършил непростимо кощунство.
Чатар Лал с усилие си наложи да остане любезен, но в отговора му ясно се долови студенина.
— Това е невъзможно, доктор Джоунс.
— Доколкото си спомням, в тази област тугите са били особено активни — настоя Инди, усетил, че е на прав път.
— О, какви невероятни диваци бяха тези туги! — намеси се Блумбърт. — Извиваха врата на всеки чужденец, който дръзваше да премине през земите им. Да, да, действаха именно в този район. С тях се разправи един британски майор.
— Слимън — вметна Индиана. — Майор Уилям Слимън.
— Точно така.
— Успял да проникне в племето и арестувал главатарите му — продължи Инди. — Май е било през 1830 година. Смелчага!
— Имате великолепна памет — погледна го с нарастващ интерес Чатар Лал.
— Такава ми е работата — скромно наведе глава Инди.
— Значи прекрасно знаете, че култовете и ритуалите на тугите са мъртви вече близо цял век — настоя Чатар Лал.
— Така е — отново се намеси Блумбърт. — Тугите бяха изостанало племе, което принасяше в жертва на Кали живи хора! Английската армия ги ликвидира веднъж завинаги!
На масата се появи второто блюдо — варена боа-удушвач, от която се издигаше пара. Гарнитурата беше от пържени мравки. Един прислужник хлъзна подноса с огромната змия към гостите и в средата му се размърдаха множество миниатюрни змиорки, очевидно току-що излюпени.
Лицето на Уили видимо пребледня. Търговецът до нея възбудено потърка ръце.
— Ах, каква прекрасна изненада! — рече той. — Деликатес от змии!
— Кое точно й е прекрасното? — унило отрони Уили, почувствувала как апетитът й се изпарява.
Индиана продължаваше разговора си с Чатар Лал.
— Според мен легендата за тугите е още жива — каза той. — Доказателство за това са част от ритуалите им, които все още се използуват.
— Няма никаква легенда — отсече министър-председателят с очевидно желание да приключи този разговор.
— Не съм убеден, не съм убеден — учтиво поклати глава Инди. — На път за Двореца открих една малка статуетка на богинята Кали, богинята на разрухата, хаоса и смъртта.