Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Стигнаха в пазарното градче точно след пладне и оставиха конете заедно с ескорта от хора на Декатур в конюшнята на хана „Ръка и ножици“. Порция бе облякла пола за езда над панталоните, но тя никак не пречеше на дългите й крачки, докато вървяха по улиците и се оглеждаха за златните топки, които издаваха местонахождението на заложната къща.
Фийби се учуди, че се държи така, сякаш винаги е правила това. Като че ли я водеше някакъв импулс, който идваше незнайно откъде и беше също толкова вълнуващ, колкото и неустоим. Влезе в полумрака на заложната къща, разви копринената кърпа, в която бе загънала пръстените, и ги постави на напукания чамов тезгях.
— Искам двадесет гвинеи за тях — чу се да казва с уверен тон.
— О, така ли?
Собственикът я изгледа през монокъла си. Питаше се какъв ли вятър е довял тези три млади жени, очевидно от добро потекло, пред вратата му. Не приличаха на обичайните му клиенти. Изглеждаха много самоуверени и в никакъв случай не бяха изпаднали в нужда. Тъмнокосото момиче се разхождаше из магазина, оглеждайки нещата с любопитен израз. Високата девойка с червените коси стоеше до вратата със скръстени ръце, така хладнокръвно, сякаш беше собственичка на това място.
Той насочи вниманието си към пръстените. Бяха старомодни, но струваха доста повече от двадесет гвинеи. Зачуди се защо младата жена не беше поискала повече. Тя барабанеше с пръсти по тезгяха, явно нетърпелива, докато той оглеждаше пръстените, и той стигна до заключението, че тя се е установила на тази сума и не й трябва по-голяма. Не може да е изпаднала в затруднение, помисли си той. Хората в затруднение се държаха съвсем различно. Това го заинтригува.
Във всеки случай, след като ги огледа, той кимна и отключи обкования със сребро сандък. Извади двадесет гвинеи и й ги подаде, без да каже и дума повече.
— Благодаря. — Фийби взе парите и ги пусна в джоба си. — Хайде, Оливия. Нямаме много време.
— Търсех п-пергел — каза Оливия. Но излезе с Порция и Фийби.
Намериха магазин за рокли недалече от Хай Стрийт. Фийби се загледа във витрината.
— Никога не съм си купувала готова рокля — каза тя, връхлетяна от първите си съмнения от началото на експедицията, но Порция вече влизаше в магазина.
При звука на звънеца продавачката изхвръкна от задната стаичка с вид на човек, който току-що е открил съкровище.
— Какво мога да направя за вас, дами?
От дрехите и изражението им беше съвършено ясно, че са дами. Макар да беше странно, че никой не ги придружава.
— Лейди Гранвил желае да си купи рокля — обяви Порция, махвайки с ръка към Фийби. — Тя иска да я отнесе у дома си следобед, затова може би трябва да ни покажете какво имате.
Продавачката се взря внимателно във Фийби. Видя една пищна млада жена в раздърпана, зле ушита рокля и със съжаление внесе поправка в очакванията си. Тук явно не ставаше дума за скъпи модни рокли. Тя изчезна в шивалнята и след няколко минути се върна с няколко белезникави рокли, всичките с фини дантелени якички, които закриваха деколтето чак до брадичката. Метна ги на един стол.
Фийби почувства леко разочарование. Порция обаче каза:
— Не, това изобщо не става. Искаме рокля, която да подчертава предимствата й.
Фийби дотолкова не бе свикнала с мисълта, че може да има някакви предимства, че се почувства притеснена, представяйки си, че жената ще се зачуди за какво ли говори Порция.
Но жената веднага доби по-весел изглед, закима и започна да обикаля около Фийби.
— Да, хубава малка фигурка, ако мога така да кажа, милейди. Мъничко Рубенсов тип. Удоволствие ще е за мене да ви облека.
— О, тази ми харесва — възкликна Оливия, която с присъщото си безцеремонно любопитство се бе вмъкнала в задната стаичка и сега излизаше оттам с оранжева копринена рокля, поръбена с черно. — Не е ли красива? — И тя я повдигна.
— Цветът ще ви отива, милейди, с вашата черна коса — каза шивачката, — но е твърде крещящ за лейди Гранвил.
— Така ли? — запита разочаровано Фийби. — Много е… дръзка. Искам роклята ми да бъде дръзка — подчерта тя, виждайки идеите си да кристализират.
— Браво — плесна с ръце Порция.
Шивачката поглади брадичката си, украсена със снопче косми, от които Оливия не можеше да откъсне поглед.
— Синьо — каза тя. — Тъмносиньо за очите. Имам подходящата рокля. Правих я за чеиза на една клиентка, но горката лейди, годеникът й беше убит при Нейсби и не й даде сърце да вземе нищо от чеиза си.
Обърна се и отново изчезна в задната стаичка.
— Иска ми се да к-купя тази. — Оливия сложи пред себе си оранжевата рокля и се вгледа в отражението си в огледалото.
— О, тя ти отива, но мисля, че няма защо да поднасяме на Катон прекалено много изненади наведнъж — изтъкна Порция.