Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Сестра Вирна въздъхна.
— Да не би заедно с яката да си изгубил и мъдростта си? Че защо ми е да ставам Прелат?
— Сега ще можем да се справим със Сестрите на мрака. — Уорън й се усмихна съучастнически. — Разполагаш с властта да направиш всичко необходимо. — Сините му очи засвяткаха. — Както вече казах, това е най-доброто, което би могло да се случи.
Тя вдигна ръце.
— Уорън, избирането ми за Прелат е най-лошото, което би могло да се случи. Мантията на властта поставя толкова ограничения, колкото и яката на врата ти, от която с такава радост се отърва.
Уорън се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
Тя приглади кестенявите си къдрици.
— Уорън, Прелатът е затворник на собствената си власт. Да си виждал често Прелат Аналина? Не. И защо? Защото седеше затворена в кабинета си, занимавайки се с администрацията на Двореца на пророците. Трябваше да върши хиляди неща. Хиляди въпроси чакаха да й привлекат вниманието. Трябваше да бди над стотици Сестри и млади мъже, включително и постоянната й грижа — Натан. Нямаш представа какви неприятности можеше да ти докара този човек. Нуждаеше се от постоянно наблюдение.
Прелатът никога не може да си позволи да посети Сестра или младеж в процес на обучение. Те биха изпаднали в паника, чудейки се къде са сгрешили, какво й е казано за тях. Прелатът никога не може да приказва просто ей така, за случайни неща. Думите й винаги имат скрит смисъл. Не защото тя така го иска, а защото трябва да се държи на висотата на положението си и да не допуска другите да го забравят.
Когато се осмели да напусне покоите си, моментално бива ограждана от цяла свита от служители в кабинета й. В мига, в който влезе в трапезарията за вечеря, всички разговори стихват. Всеки притихва на мястото си и я гледа с надеждата, че тя няма да отвърне поглед към него или по-лошо, да го покани на масата си.
Главата на Уорън леко клюмна.
— Никога не съм мислил за тези неща от такава гледна точка.
— Ако подозренията ти относно Сестрите на мрака се окажат верни — не казвам, че са, — постът Прелат ще ми попречи да споделя с когото и да било разкритията си.
— Това не попречи на Прелат Аналина.
— А даваш ли си сметка, че ако тя не беше Прелат, вероятно щеше да ги е разкрила още преди стотици години?! Че щеше да има възможност да направи нещо. Да ги обезвреди, преди да са започнали да убиват момчетата ни и да крадат Хановете им, преди да станат толкова силни. А при това положение разкритията й дойдоха твърде късно и причиниха смъртта й.
— Но те може би ще се уплашат, че знаеш за тях, и ще се покажат по някакъв начин.
— Ако в Двореца има Сестри на мрака, те знаят, че имам пръст в разкриването на шестте от тях, които избягаха. В такъв случай ще са доволни аз да бъда избрана за Прелат, защото това ще ми върже ръцете и ще ме отстрани от пътя им.
Уорън вдигна пръст към устните си.
— Не може да няма някаква полза избирането ти за Прелат.
— Това само ще се окаже пречка в разкриването на Сестрите на мрака. Уорън, трябва да ми помогнеш. Ти познаваш книгите. Не може да няма нещо, което да ме измъкне.
— Прелате…
— Престани да ме наричаш така!
Уорън примигна озадачен.
— Но нали сега си точно това! Не мога да те наричам по друг начин.
Тя въздъхна.
— Прелатът, Прелат Аналина, молеше приятелите си да я наричат Ан. Щом сега аз съм Прелатът, те моля да се обръщаш към мен с Вирна.
Уорън се замисли за миг.
— Е… предполагам, че сме приятели.
— Уорън, ние с теб сме повече от приятели. Ти си единственият, на когото мога да се доверя. Сега не ми остана друг.
Той кимна.
— Значи Вирна. — Той изкриви замислено устни. — Права си, Вирна: познавам книгите. Запознат съм с изискванията и ти отговаряш на всичките. За Прелат си млада, но само в сравнение с предишната. В закона няма ограничение за възрастта. Нещо повече: ти притежаваш Хановете на три Сестри. Няма друга Сестра, поне Сестра на светлината, която да ти излезе насреща. Това само по себе си те прави по-квалифицирана. Силата, владеенето на Хана, е първото изискване при избор на Прелат.
— Уорън, не може да няма нещо, мисли!
В сините му очи се отрази цялото му познание. Проблесна и пламъчето на съжаление.
— Вирна, познавам книгите. Там всичко е казано ясно. Веднъж законно избрана, Прелатът не може да напусне задълженията и поста си. Единствено смъртта може да й ги отнеме. Освен ако Аналина Алдурен не възкръсне и не заеме отново поста си, няма как да го напуснеш. Ти си Прелатът.
Вирна не можеше да намери изход. Беше попаднала в капан.