Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— Извинявай, Яхмос… не помислих.
— Добре, отсега нататък бъди по-внимателна! Повечето от неприятностите преди ги причинявахте ти и Кайт. Жени без мозък!
Сатипи смънка отново:
— Извинявай…
Яхмос излезе с изпънати рамене, походката му беше далеч по-стегната отпреди. Сякаш фактът, че отведнъж затвърди авторитета си, го вдъхнови.
Ренизенб бавно се запъти към стаята на старата Еза. Чувстваше, че баба й може да й помогне с някой съвет.
Еза обаче ядеше фурми с голяма наслада и не прие нещата сериозно.
— Сатипи ли? Сатипи? За какво е цялата тази дандания около Сатипи? Нима повече ви харесваше да ви нагрубява и да ви заповядва, та сте се впрегнали точно когато тя започна да се държи както трябва?
Тя изплю семките от фурмата и отбеляза:
— Във всеки случай добре е да продължи така, докато Яхмос може да удържа.
— Яхмос?
— Да. Надявам се, че той най-накрая ще се вразуми и ще тегли на жена си един хубав бой. Тя има нужда от това, пък и е такъв тип, че вероятно ще й хареса. Какъвто е свит и мекушав, Яхмос сигурно е доста досаден за нея.
— Яхмос е приветлив — извика възмутено Ренизенб. — Внимателен е с всички и е нежен като жена, ако жените изобщо са нежни — добави със съмнение тя.
Еза изкряка:
— Хубаво допълнение, внучке. Не, нищо нежно няма в жените… а ако има,Изида да им е на помощ! Малко жени предпочитат съпругът им да бъде мил и нежен. Те обикновено си имат някой хубав наежен грубиян като Собек. Той е от тези, които завъртат главите на момичетата. Или някой умерен младеж като Камени… ей, Ренизенб! Като го гледам така, май не е вчерашен! Пък и добре докарва любовните песни. А? Ха-ха-ха!
Ренизенб усети как страните й пламват.
— Не разбирам какво искаш да кажеш — с достойнство рече тя.
— Ти все мислиш, че старата Еза не знае какво става! Зная много добре. — Тя се вгледа в Ренизенб с полуслепите си очи. — Зная може би и преди теб, детето ми. Не се ядосвай. Това е нещо естествено в живота. Кай ти беше добър брат, но сега кара ладията си из Полето на жертвоприношенията. Сестрата ще си намери нов брат, който лови рибата си в нашата собствена река — не че Камени не ще бъде добър. Тръстиковата писалка и свитъкът папирус са неговата слабост. Представителен младеж, макар и… с добър вкус за песни. Но поради това аз не съм сигурна, че той е мъжът за теб. Ние не знаем много за него — северняк е. Баща ти го одобрява, ала аз постоянно си мисля, че Имхотеп е глупак. Всеки може да го заблуди с ласкателства. Виж Хенет!
— Ти изобщо не си права — каза Ренизенб с достойнство.
— Добре тогава, не съм права. Баща ти не е глупак.
— Нямах предвид това, а…
— Зная какво имаше предвид, детето ми — Еза се захили. — Но не разбираш от шега. Не знаеш колко хубаво е да седиш на спокойствие като мен и да се занимаваш с цялата тази работа — с братя и сестри, с любов и омраза. Да ядеш добре сготвен тлъст пъдпъдък или яребица и после питка с мед и хубаво направен лук с кервиз и да го разреждаш със сирийско вино… И да нямаш никакви грижи. Да гледаш всичките бъркотии и болки и да знаеш, че нищо вече не може да те ядоса. Да виждаш как синът ти е оглупял по някакво хубаво момиче и как то се качва на главите на всички — това ме разсмива, да ти кажа! Знаеш ли, до известна степен харесвах това момиче! Голяма дяволица беше — на всички бръкна в раната! Показа на Собек какъв пробит мехур е, накара Ипи да изглежда като дете, засрами Яхмос като мъж под чехъл. Това е като да видиш лицето си в локва вода. Накара ги да се видят такива, каквито изглеждат в действителност. Но защо тя мразеше теб, Ренизенб? Това ми отговори.
— Да ме е мразила? — Ренизенб заговори със съмнение. — Аз… се опитах веднъж да се сприятелим.
— И на нея не й минаха такива? Тя много те мразеше, Ренизенб. — Еза млъкна, после рязко попита: — Да не би заради Камени?
Лицето на Ренизенб поруменя.
— Камени? Не зная какво искаш да кажеш.
Еза рече замислено:
— Те двамата дойдоха от Север, но в двора той заглеждаше теб.
Ренизенб внезапно се разбърза:
— Трябва да ида да видя Тети.
След нея се разнесе пискливото, весело крякане на Еза. С пламнали бузи, Ренизенб забърза през двора към езерото.
Камени я извика от верандата:
— Съчиних нова песен, Ренизенб. Стой да я чуеш.
Тя поклати глава и отмина забързано. Сърцето й биеше силно. Камени и Нофрет. Нофрет и Камени. Защо позволи на старата Еза с нейната лоша страст към пакостничество да й втълпи в главата тези мисли? И защо им се поддава?
И все пак каква беше работата? Изобщо не я беше грижа за Камени, изобщо. Един нахален млад мъж с весел глас и рамене, с които й напомняше за Кай. Кай… Кай…