Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Така той представи партията съвсем мъничка, слаба и тормозена, а интелигенцията — застрашително настъпваща. Но макар и дребничък, се възправяше срещу нея и въртеше глава. Оказва се, отнякъде плъзнали фалшиви слухове, че щяло да има нов поход срещу творческата интелигенция, — и се получило писмо, адресирано лично до Никита Сергеевич с подписите на такива видни дейци като Фаворски, Коненков, Завадски, Еренбург. (И… Сурков! Я къде се озовал!) Направете всичко, за да не се повтори произволът! Без възможност за различни течения изкуството било обречено на гибел. После — оттеглили писмото си. ( Хрушчов: По-добре изобщо да не бяха го изпращали!)
Редички ръкопляскания от залата.
А Иличов нагнетява и тръгва в настъпление, издувайки се от малкия си обем: диверсия на буржоазията в областта на идеологията, нямаме право да подценяваме. Не младите художници „търсят пътища“, а тях са ги намерили и са ги помъкнали подире си. У нас има пълна свобода за борбата за комунизъм, но няма и не може да имасвобода за борбата против комунизма! Голямо щастие е, че партията определя цялата насока на изкуството.
В залата ставаше все по-страшно. Дотам се смесиха в една церемотия именният ден с погребението, че ми мина през ум: май и с мен дават отбой, сега ще ме връхлетят, защото моят Иван Денисович в никой случай не е за комунизма. Пък и кога ли са се стеснявали нашите да дадат заден ход? Аз единствен тук предизвиквах раздвояването, че днес все пак е и имен ден.
А там близо пред тях стоеше, само че ние не я виждахме, медна скулптура на Ернст Неизвестни и Хрушчов заръмжа срещу нея ни в клин, ни в ръкав: „Туй се казва произвол. Ако станат мнозинство, в миша дупка ще ни наврат!“
Ама ги бива да правят завои, когато кормилото винаги им е послушно. С нова извивка на врата като от много неудобна яка Иличов подхвана съвсем нова рулада: за разлика от упадъчните произведения партията трябва да отличава макар и остро-критичните, но жизнеутвърждаващи произведенения. Напоследък се появиха много правдиви, смели произведения — такива като „Един ден на Иван Денисович“. Показани са човечни хора в нечовешки условия.
Хрушчов разчиташе най-много на инстинкта си, по което именно се различаваше от всички комунистически вождове: че разказът ми е против комунизма, не бе забелязал, защото в случая си бяха казали думата не главата му и не бронираната догма. А че е честно по селяшки — забелязал. Сега, сепнато прекъсвайки Иличов, той забоботи:
— Това не значи, че цялата литература трябва да е за лагера. Каква литература ще е това?! Но как Иван Денисович се грижел да не се похаби хоросанът — това ме трогна. Твардовски днес ме запозна. Не е зле да го погледнете.
Вече бях забелязан от любопитната зала още докато минавахме с Твардовски, сега към нас започнаха да се извръщат и да ръкопляскат — най-големите подмазвачи още преди Хрушчов, а след Хрушчов съвсем нагъсто.
Станах — без ни най-малко да съм се полъгал от тези ръкопляскания. Станах — без каквато и да е дори минутна надежда да живея с това общество. Пред ръкопляскащата зала станах като пред врагове, сурово. Те не си представяха цялата дълбочина на нашата правда — и е излишно дори да се опитвам да търся съчувствието им.
Поклоних се студено в едната посока, в другата и веднага си седнах, прекъсвайки ръкоплясканията, предупреждавайки, че не съм техен.
Още продължаваше докладът на Иличов, но все повече преминавайки в непрекъснат коментар на Хрушчов. Той все отговаряше на авторите на онова, оттегленото, писмо, че — не, не, връщане към култа на личността няма да има. „В затвора никого няма да вкарваме — уверено заяви Хрушчов. — Получавайте си паспортите и прав ви път, проявявайте талантите си там.“