Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Поседях край казахите, без да вдигам очи, много опасявайки се от всякакви въпроси и разговори, а когато ни повикаха в банкетната зала, пак отидох при казахите и седнах до тях, местата не бяха поименни. Цялата зала, оградена с бели колони с позлатени основи, се заемаше от широка маса във вид на буквата „П“ — и изведнъж всички пак станахме на крака, приветствайки с душевно-радостни ръкопляскания идването край късата страна на масата на десетината ръководители на партията и правителството. Дългунестият Суслов беше сред тях, дебелият Брежнев, уморено-отегченият Косигин, непроницаемият Микоян, — но по средата нисичкият плешив Хрушчов ни покани с мек глас: „Като си похапне, човек става по-благ“ — и ни предложи засега да се наобядваме. С голяма готовност насядахме — а всички снимачни апарати изчезнаха. А масата вече беше сервирана — такова нещо в живия живот не бях виждал: пред всеки по 5 кристални чаши, три ножа — нормален, малък и крив, за какво ли е пък този кривият? хайвер, филе от есетра, меса, пилешко, салати, вина, минерални води — то само с тия студени закуски всички можехме да се наядем до насита, — но плюскането продължи. Шашнах се сред това изобилие и разчитах да се оправя, гледайки съседите си, не казахите, естествено. А от другата ми страна и срещу мен седяха руснаци — ама едни мутри, едролици, едротели мъже в жив весел разговор помежду си, много отворено за Поликарпов, и изведнъж започнах да загрявам, че всичките са важни клечки: същинският ръководител на целия Съюз на писателите Георгий Марков, а до мен охраненият самоуверен Вадим Кожевников, а наблизо по диагонал — невзрачният Шолохов между две невероятно едри мутри (Софронов май.) И пак между тях — дребничкият чевръст Чаковски, който с кожата на носа си час по час подхвърляше своите очила и пръв с вдигната чаша, кланяйки се по диагонала: „За ваше здраве, Михаил Александрович!“ — и всички подир него, за да не изостанат: „За ваше здраве, Михаил Александрович!“ (Аз — не се помръдвам, нали съм от друга република.)
Това бяха все страховити имена, звучни в съветската литература, и аз се чувствах сред тях съвсем незаконно. Никога не бях се стремил да вляза в тяхната литература, спрямо целия този свят на офицалното съветско изкуство отдавна и искрено бях враждебен, отхвърлях ги изцяло всичките накуп. Но ето че ме въвличат — и как ли ще живея и дишам сред тях оттук нататък?
Междувременно, възползвайки се, че не се вторачват в мен повече, отколкото във всеки казах, скришом от съседа ми Кожевников на коляно си записвах в бележничето: супа с есетра, лимон и маслини; есетра с картофи; панирани котлетчета с картофен чипс; банички; плодова салата; сладолед; кафе. Всичко се сервираше от млади дресирани келнери с фракове, пречупени в кръста, едната ръка с блюдото, другата зад гьрба. И това през всичките десетилетия, докато ние си избачквахме дажбата, а в Саратов и днес се редят на опашки за макарони, — а тия ей така си похапват! И церемониалът на обслужването не е от вчера, пък и дейците на изкуството май доста са посвикнали с него.
Обедът продължи към час и половина, след това се разхождахме през почивката — и се стичахме в отделна зала да гледаме картините на художниците, осъждани от партията, — така се предопределяше темата на съвещанието. Ненадейно се натъкнах на Твардовски и той ме хвана подръка и ме заразвежда, избирайки с кого да ме запознае, с кого не. През тази и през следващата почивка той ме запозна с композитора Свиридов, когото аз все пак отделях от другите, пък и той самият се се оказа симпатичен; с прочутия тогава кинорежисьор Чухрай, с Бергголц, Панова, Кетлинская, Боршчаговски и Малцев (Пупко). Запознавах се, запознавах се, всички до един изразяваха радостно съчувствие, а аз се учех да разговарям с тях, но за свои хора никого тук не можех да призная. Не ми предстоеше да избирам с кого съм, ясно — с никого освен с моя водач: те са тук от сума време, кога на една маса с правителството, кога на съседни, — но никой от тях не е стоял на и опашка за макарони. И колкото и да се правят на либерали, колкото и да се правят на опозиция, — всичките се прехранват от държавни поръчки и работят за държавата и в сравнение с онова, което мъкнех на раменете си, — всичките бяха от един дол дренки.