Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Когато Айла приближи, кобилата явно се поуспокои, изцвили и тръсна глава за поздрав. Жената свали юздата на Рейсър и пое с животните към реката зад завоя. Когато излязоха от полезрението на бивака, Уини и Рейсър се отпуснаха и след няколко изблика на взаимна привързаност, захванаха да пощипват чупливата суха трева.
Преди да тръгне нагоре в обратна посока, Айла спря край един храст. Развърза шнура, който придържаше панталона към кръста и, но все още не знаеше какво да направи, за да не се намокрят крачолите докато уринира. Беше се сблъскала с този проблем, когато за пръв път облече дрехата и все още не можеше да го преодолее. Беше направила панталона си през лятото по модел на онзи, който бе изработила за Джондалар и който на свой ред бе копие на разкъсаната от лъва дреха. Не беше го обличала преди да тръгнат да изучават местността. Джондалар бе толкова доволен, когато я видя облечена с такава дреха, вместо с кожената наметка, обичайна за жените от Клана, че тя бе решила да не взима последната със себе си. Но не беше открила лесен начин за задоволяване на основната си нужда, а не искаше да пита Джондалар. Та той бе мъж. Откъде би могъл да знае какво трябва да прави една жена?
Тя свали тясно прилепналите си панталони, като за тази цел се наложи да изуе и обувките си — високи мокасини, увити около долния край на крачолите — сетне разтвори крака и се наведе, за да се облекчи по обичайния си начин. Докато балансираше на един крак, навличайки отново долната си дреха, тя зърна гладката повърхност на течащата вода и промени решението си. Вместо да продължи да се облича, тя издърпа анорака и туниката си през глава, свали от врата си амулета и пое надолу по брега към водата. Ритуалът на пречистването трябваше да бъде завършен, пък и плуването сутрин винаги и бе доставяло удоволствие.
Първоначалното и намерение бе да изплакне ръцете и устата си и да наплиска лицето си в реката. Не знаеше по какъв начин тези хора почистваха телата си. Ако се наложеше — когато купчината с дърва бе обледенена и горивото не стигаше, когато в пещерата нахлуеше силен вятър, или водата бе така силно замръзнала, че с мъка откъртваше парченца лед, за да ги стопи за пиене — тя можеше и да не се мие, но винаги предпочиташе да е чиста. А в съзнанието и все още се въртеше и мисълта за ритуала, за завършека на церемонията по пречистването след първата и нощ в пещерата — или в землянката на Другите.
Вгледа се във водата, В средата на реката основният поток се движеше бързо, но локвите и площите със спокойните застояли води бяха покрити с прозрачна ледена коричка, ледени образования се белееха и на границата между брега и реката. Тесен провлак от речния бряг, тук-таме покрит с избелял и повяхнал треволяк, се простираше към вътрешността на реката. Между него и брега се бе образувал спокоен вир. Върху късчето земя бе поникнало едно единствено брезово дръвче с размери на храст.
Айла стигна до вира и стъпи в него, разчупвайки гладкото стъкло на покриващия го лед. От ледената вода дъхът и секна и тялото и се разтресе тя се хвана за една от скелетовидните вейки на брезичката, за да запази равновесие и пристъпи навътре към течението. Голата и кожа срещна силния порив на мразовития вятър и настръхна. Разветите и коси прилепваха към лицето и. Тя стисна тракащите си зъби и влезе в дълбокото. Когато ведата достигна почти до кръста и, тя наплиска лицето си с ледената течност, пое бързо дъх, за да преодолее шока, сетне се наведе и се потопи до врата.
Въпреки че дъхът и спираше и тя трепереше цялата, Айла беше свикнала със студената вода. Помисли си, че съвсем скоро щеше да стане невъзможно да се къпе в реката. Когато излезе на брега, тя изтръска водата от тялото си с ръце и бързо се облече. Докато се изкачваше обратно по склона, оставяйки реката зад себе си, топла вълна се разля по вкочаненото и от студ тяло и тя се почувства освежена и пълна с енергия. Умореното слънце проби за миг надвисналите облаци и тя се усмихна.
Когато доближи бивака, спря в края на изпотъпканата площ около продълговатата землянка и отправи поглед към няколкото групички хора, заети с различни дейности.
Джондалар разговаряше с Уимез и Дануг и тя бе сигурна, че знае каква тема обсъждат тримата майстори на кремъчни изделия. Недалеч от тях четирима души развързваха шнуровете, прикрепили до този момент еленова кожа — вече станала мека, гъвкава и почти бяла — към правоъгълна рамка, направена от свързани с каиши мамутски ребра. Наблизо Диджи енергично мушкаше и опъваше втора кожа, притегната с върви към подобна рамка, като използваше гладкия изтъпен край на друго ребро. Айла знаеше, че кожата се обработва докато съхне, за да стане мека и еластична, но прикрепянето и към рамка от мамутски кости бе нов метод на опъване. Беше и интересно и тя проследи отделните детайли от процеса.