Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Околовръст, в близост до външния ръб на животинската кожа, бяха разрязани малки процепи, през всеки, от които беше прокарана връв, завързана за рамката и стегната здраво, за да държи кожата силно изпъната. Рамката беше опряна на стената на землянката и можеше да се върти, така че кожата да се обработва и от двете страни. Диджи се облягаше с цялото си тегло върху костния инструмент, притискайки тъпия му край към обрамчената кожа така, сякаш издълженият му ствол всеки миг щеше да я пробие. Но яката еластична кожа поддаваше, без да се разкъса.
Неколцина души бяха заети с непознати за Айла дейности, докато другите поставяха остатъци от скелети на мамути в предварително изкопани ями. Наоколо бяха разпръснати много кости и бивни. Някой извика и тя вдигна поглед. Съгледа Талут и Тюли, които приближаваха към бивака, понесли на раменете си огромен и извит бивник, все още прикрепен към черепа на мамут. Повечето от костите не принадлежаха на убити от тях животни. Някои бяха находки открити случайно в степта, но болшинството бяха пренесени от купищата кости, струпани край острите завои на реките, където буйните им води бяха изхвърлили останки от животни.
Тогава Айла забеляза, че и друг човек, застанал недалеч от нея, наблюдава бивака. Тя се усмихна и се запъти към Ридаг, но се стъписа, когато видя, че и той и се усмихва. Хората от Клана не се усмихваха. Когато изражението на лицата им бе съпроводено от оголени зъби, това обикновено бе признак на враждебност или на крайна нервност и страх. За миг широката му усмивка и се стори неуместна. Но момчето не бе израсло сред хората от Клана и бе усвоило по-дружелюбното значение на гримасата.
— Добро утро, Ридаг — каза Айла и направи жеста за поздрав, използван от хората на Клана, но леко го видоизмени, за да покаже, че се обръща към дете.
Айла видя как лицето му засия отново — беше разбрал предадения с ръце сигнал. „Спомня си! — помисли си тя. — Съхранил е паметта си. Сигурна съм. Познава знаците, трябва само да му се припомнят. Не е като мен. Аз трябваше да ги уча.“
Спомни си изумлението на Креб и Иза, когато откриха, че за разлика от малчуганите от Клана, на нея и беше много трудно да си спомни каквото и да било. Тя трябваше да се старае много, за да усвои и запомни онова, което децата от Клана прихващаха след едно показване. Някои хора мислеха Айла за доста глуповата, но когато порасна, тя се научи да помни бързо, за да не губят търпение с нея.
Джондалар обаче бе поразен от способностите и. Тренираната и памет, сравнена с тази на себеподобните и, бе истинско чудо тя и даваше възможност да усвоява всичко с лекота. Удиви го, например, способността и да учи нови езици, сякаш го постигаше почти без усилия. Но за нея не бе лесно да развие заложбите си и макар да се бе научила да запомня бързо, Айла така и не осъзна изцяло какво точно представляват спомените на Клана. Това не се удаваше на никого от Другите, то бе едно от основните различия помежду им.
С големите си мозъци, превишаващи по размери дори тези на хората от по-късни епохи, членовете на Клана не бяха по-малко надарени с интелект, но техният интелект бе от различен тип. Те се учеха от спомените си, които в известен смисъл наподобяваха инстинктите, но със засилен съзнателен елемент, и които съхраняваха в задната част на огромните си мозъци. Така те по рождение знаеха всичко, усвоено от предците им. Не им бе нужно да придобиват знания и умения, за да оцелеят, достатъчно бе да си ги спомнят. Като деца трябваше да им се припомни онова, което вече знаеха, за да свикнат с процеса. Като възрастни знаеха как да черпят познания от паметта си.
Припомняха си с лекота, но проумяването на новото им костваше неимоверни усилия. След като научеха нещо, осъзнаеха непознато дотогава понятие или възприемеха ново вярване, вече никога не го забравяха и го предаваха на потомството си, но обучението им и промените в тях се извършваха бавно. Иза бе успяла да разбере, но не и да проумее, разликата помежду им, когато предаваше на Айла уменията си на знахарка. За разлика от тях, странното девойче не можеше да си спомня добре, но затова пък усвояваше знанията много по-бързо.
Ридаг изрече някаква дума. Айла не го разбра веднага. После разпозна звуците. Беше нейното име! Собственото и име, произнесено както някога бе свикнала да го чува, както звучеше в устите на хората от Клана.