Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Знаех си, че ще ти харесат, Айла — рече той нежно и убедително. — Стига само да ги опознаеш.
— Нези ми напомня за Иза. Как мислиш, че майката на Ридаг е забременяла с него?
— Кой може да знае защо Майката и е дала дете на смесени духове? Действията на Майката са винаги тайнствени.
Няколко мига Айла остана безмълвна.
— Според мен Майката не и е пратила смесени духове. Мисля, че тя е срещнала мъж от Другите.
Джондалар се намръщи.
— Знам, че според теб мъжете имат нещо общо със зачатието, но как би могла една плоскоглава жена да срещне такъв мъж?
— Не знам как, жените от Клана не се движат сами и не се приближават до Другите. Мъжете не искат край жените им да се въртят Други. Те вярват, че бебетата се зачеват от духа на мъжки тотем и не желаят дух на мъж от Другите да се доближава твърде много. А и жените се боят от тях. На всеки Събор на Клановете се разправят нови истории за хора, най-вече жени, които са били тревожени или наранявани от Другите.
Но майката на Ридаг не се е бояла от Другите. Нези спомена, че ги е следвала два дни, а когато Талут и дал знак, тя се приближила. Всяка друга жена от клан би побягнала от него. Сигурно преди това е срещала и друг мъж, който се е държал добре с нея, или поне не и е причинявал болка, защото тя не се е страхувала от Талут. Какво я е накарало да мисли, че при нужда може да потърси помощ при Другите?
— Може би това, че е видяла Нези да кърми — предположи Джондалар!
— Възможно е. Но това не обяснява защо е била сама. Единствената причина, която ми идва наум е, че е била Прокълната и прокудена от клана си. Не се случва често да бъде наложено проклятие на жена от някой клан. Не е в природата им да си навличат такава беда. Навярно има нещо общо с мъж от Другите…
Айла замълча за миг, а после добави замислено:
— Сигурно майката на Ридаг много е искала да има бебе. Нужен и е бил голям кураж, за да се приближи до Другите, даже и да е познавала някой от техните мъже преди това. Едва когато е видяла бебето и е помислила, че е уродливо, тя се е предала. И в Клана не обичат смесените деца.
— Откъде си толкова сигурна, че е познавала някой мъж?
— Дошла е да роди бебето си при Другите, което означава, че не е имала клан, който да и помогне и че поради някаква причина е смятала, че Нези и Талут ще проявят разбиране. Може да го е срещнала и по-късно, но съм сигурна, че е познавала мъж, който е споделял Насладата с нея…, или просто е облекчил нуждата си. Родила е смесено дете, Джондалар.
— Защо смяташ, че мъжът дава начало на живота?
— Сам можеш да разбереш, Джондалар, стига да се замислиш. Да вземем момчето, което пристигна днес, Дануг. По всичко прилича на Талут. Само дето е по-млад. Според мен, Талут го е заченал, когато е споделял Насладата с Нези.
— Това означава ли, че тя ще има друго дете, щом двамата споделиха Насладата тази вечер? — попита Джондалар. — Насладата се споделя често. Тя е дар на Великата Майка Земя и израз на почит и уважение към Нея е да се споделя често. Но жените не раждат деца всеки път, когато споделят Нейния Дар. Айла, ако един мъж цени Дарът на Майката и я почита, тя може да реши да вземе неговия дух и да го смеси с този на жената, която му е стопанка. Ако духът е негов, детето може да прилича на него, както Дануг прилича на Талут, но решението се взима от Майката.
Айла се намръщи в мрака. Все още не бе намерила отговор на този въпрос.
— Не знам защо жената не ражда дете всеки път. Може би насладата трябва да се споделя няколко пъти преди да се зачене бебе, иди може би в определено време. Може би това става само когато духа на тотема на мъжа е особено силен и може да победи този на жената, а може наистина Майката да прави избора, но Тя избира мъжа и усилва мъжествеността му. Можеш ли със сигурност да кажеш как прави избора си? Знаеш ли как се смесват духовете? Дали се смесват във вътрешността на жената, докато споделят Насладата?
— Никога не съм чувал за тези неща — отвърна Джондалар, — но може и така да е. — Сега самият той се начумери в тъмното. Дълго мълча и Айла си помисли, че е заспал, но най-сетне той продума. — Айла, ако това, за което си мислиш, е вярно, значи и ние можем да заченем бебе в утробата ти всеки път, когато споделяме Дарът на Майката.
— Да, така е — съгласи се Айла. Идеята и харесваше.
— Тогава трябва да престанем! — внезапно се изправи Джондалар.
— Но защо? Аз искам да имам бебе, заченато от теб, Джондалар — Айла бе очевидно слисана.