Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Щеше да ме прониже в гърдите! Щеше да ме убие! И собствената ми дъщеря насъсква против мен! — изпищя Крози, сякаш в предсмъртна агония, притиснала ръце към гърдите си. Няколко души се спряха да видят какво става. — Аз му давам плът от моята плът. От собственото ми тяло…
— Давала! Нищо не си ми давала! — изкрещя Фребек. — Платих ти булчинска цена за Фрали.
— Та тя беше мизерна! Можех да вземе много повече за нея — отряза го Крози, но жалбата и бе също така престорена, както и воплите и на човек с болки. — Тя дойде при теб с две деца. Доказателство за благосклонността на Майката. С жалкото си подаяние ти намали стойността и. И тази на децата и. А погледни я сега! Отново е благословена и то толкова скоро! Дадох ти я с хубави чувства, от добро сърце…
— А също и, защото никой друг не искаше да прибере Крози, дори с два пъти благословената и дъщеря — додаде нечий глас до нея.
Айла се обърна да види кой говори. Младата жена с красивата червена туника от предишния ден и се усмихваше.
— Ако си имала намерение да спиш до късно, забрави го — посъветва я Диджи. — Днес се счепкаха отрано.
— Не. Ставам — отвърна Айла. Огледа се. Леглото беше празно и с изключение на тях двете, наоколо нямаше никой.
— Джондалар е станал. — Намери дрехите си и започна да се облича. — Събуждам се, мисля, че жена е пострадала.
— Никой не е пострадал. Поне доколкото се вижда. Но ми е жал за Фрали — сподели Диджи. — Трудно се издържа между два остри камъка.
Айла поклати глава.
— Защо крещят?
— Не знам защо все се карат. Май и двамата се мъчат да спечелят любовта на Фрали. Крози старее и не иска Фребек да подкопава влиянието и, но Фребек е инат. Преди нямаше кой знае какво и сега не иска да загуби новото си положение. Фрали наистина му осигури значителен престиж, дори с ниската си Булчинска цена.
Очевидно темата бе заинтригувала гостенката и докато Айла се обличаше, Диджи седна на един одър, увлечена в приказки.
— Струва ми се, обаче, че тя не би го пренебрегнала. Мисля, че е привързана към него, макар че понякога той се държи направо отвратително. Не беше толкова лесно да се намери друг мъж — и то такъв, който да поиска да прибере и майка и. Всички видяха какво стана първия път и никой не искаше да съжителства с Крози. Колкото и да крещи, че е дала дъщеря си на безценица, тази старица сама намали стойността на Фрали. Би ми било противно да се раздвоявам по този начин. Но аз имам късмет. Дори да не създавахме нов бивак с брат ми и да се заселвахме в някой от съществуващите, Тюли щеше да е добре дошла.
— Майка ти дойде с теб? — попита Айла озадачена. Понятно и беше преселването на някоя жена в клана на стопанина и но да вземе и майка си със себе си — това бе ново за нея.
— Ще ми се, но едва ли ще се съгласи. Мисля, че ще предпочете да остане тук. И не я виня. По-добре е да си водачка в собствения си бивак, отколкото майката на водачката — в друг. Макар че ще ми липсва.
Айла слушаше захласната. Не разбираше и половината от словата на Диджи, а не беше сигурна, че правилно е схванала и другата половина.
— Тъжно е да напусне майка, и народ — продума Айла. — Но ти скоро имаш стопанин?
— О, да. Другото лято. По време на Лятното събиране. Майка ми най-после уреди всичко. Беше определила такава висока Булчинска цена, че ме беше страх дали ще я платят, но те склониха. Само че ми е толкова трудно да чакам. Де да можеше Бранаг да не си тръгва сега. Но те го очакват. Обеща да се върне веднага…
Обзети от приятелски чувства, двете жени се отправиха заедно към входа на дългото помещение — Диджи бърбореше, а Айла жадно слушаше.
В преддверието беше по-хладно, но едва когато завесата пред външната арка се повдигна и те усетиха студенината на нахлуващия въздух. Айла разбра колко много бе паднала температурата. Мразовитият вятър отвя косите и назад и задърпа входната преграда от тежка мамутска кожа, издувана до краен предел от внезапните пориви. През нощта бе поръсил слаб снежец. Остър напречен вихър подхвана фините снежинки, завъртя ги във въздуха и ги запрати в джобове и кухини, сетне загреба раздробените от вятъра кристали и ги запокити към голата пустош. Лицето на Айла засмъдя от острите и твърди ледени топченца.
А вътре бе топло, много по-топло, отколкото в пещера. Беше облякла кожената си шуба само защото бе тръгнала да излиза. Ако беше останала вътре, нямаше да има нужда от допълнително облекло. Чу цвиленето на Уини. Кобилата и жребецът, все още завързан за поводите си, стояха настрана от хората и техните дейности, доколкото им беше възможно. Айла се запъти към тях, но после се обърна и се усмихна на Диджи. Младата жена отвърна на усмивката и и тръгна да търси Бранаг.