Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Подобно на тях, детето не можеше да постигне напълно членоразделна реч можеше да озвучава, но не бе в състояние да учленява някои от ключовите звуци, необходими за възпроизвеждане на езика на хората, с които живееше. Същите звуци затрудняваха и Айла, тъй като и липсваше практика. Именно тези ограничения в речевия апарат на хората от Клана и на техните предци бяха довели до създаването на богатия и всеобхватен език на знаците и жестовете, чрез който даваха израз на мислите си и на богатата си и всеобхватна култура. Ридаг разбираше Другите, хората, с които живееше бе проумял и смисъла на понятието „език“, но не можеше да общува с тях.
Момчето направи жеста, с който предишната вечер се бе обърнал към Нези нарече Айла „майко“. Айла усети как сърцето и затуптя по-бързо. За последен път с този знак се бе обърнал към нея синът и, а Ридаг толкова приличаше на Дърк, че за миг тя видя рожбата си в него. Щеше и се да повярва, че наистина е Дърк и до болка и се искаше да го вдигне на ръце, да го притисне към себе си и да изрече името му. Айла затвори очи и потисна порива си до го призове. Цялата се разтрепери от усилието.
Когато отново отвори очи, Ридаг я наблюдаваше с онзи извечен проницателен и изпълнен с копнеж поглед, сякаш я разбираше и знаеше, че и тя го разбира. Колкото и да и се искаше, Ридаг не беше Дърк. Бе само той и никой друг. Възвърнала самообладанието си, тя пое дълбоко дъх.
— Искаш ли още думи? Още знаци с ръце, Ридаг? — попита го тя.
Той кимна недвусмислено.
— Спомняш си „мамо“ от снощи.
Той и отговори като отново направи знака, трогнал толкова силно Нези… и нея.
— Това знаеш ли го? — попита Айла като направи жеста за поздрав. По изражението му разбра, че се мъчи да си спомни и почти успя. — Това е поздрав. Означава „добро утро“ или „здравей“. А така — тя отново демонстрира знака, леко видоизменен — е, когато по-възрастен човек разговаря с по-млад.
Той се намръщи, сетне направи жеста и я погледна със стряскащата си широка усмивка. Повтори и двата знака, пак се замисли и направи трети, като я гледаше въпросително — не знаеше дали е успял да изрази нещо.
— Да, точно така, Ридаг! Аз съм жена, като майка, а така се поздравява майка. Наистина си спомняш!
Нези забеляза, че Айла и момчето са заедно. На няколко пъти Ридаг бе предизвиквал голяма тревога у нея — увличаше се и се претоварваше с работа, затова тя винаги следеше къде се намира детето и с какво се занимава. Младата жена и детето привлякоха вниманието и тя се загледа в тях опитвайки се да разбере какво правят. Айла я видя, забеляза изражението и на любопитство и загриженост и я повика.
— Показвам на Ридаг езика на Клана — народ на Майката — обясни Айла, — като снощна дума.
С лъчезарна усмивка, разкриваща зъбите му — по-големи от обичайно срещащите се — той се обърна към Нези с преднамерен жест.
— Какво означава това? — погледна тя към Айла.
— Ридаг казва: „Добро утро, мамо“ — обясни младата жена.
— „Добро утро, мамо“? — Нези направи движение, което смътно напомняше отчетливия жест на Ридаг. — Това означава „Добро утро, мамо“?
— Не. Седни тук. Ще ти покажа. Така — Айла направи знака — е „Добро утро“, а така — тя видоизмени жеста — е „Добро утро, мамо“. Той може да направи същия знак и на мен. Това ще означава „добра жена“. А ти трябва направиш така — Айла скърши ръце в нова разновидност на жеста — за да кажеш: „Добро утро, дете“. И ето така — добави още един вариант тя, — за да кажеш „Добро утро, сине“. Разбираш ли?
Айла повтори всички разновидности, а Нези я наблюдаваше внимателно. С известно смущение по-възрастната жена опита отново. Въпреки липсата на финес и Айла и Ридаг ясно схванаха, че се стреми да направи жеста, означаващ „Добро утро, сине“.
Надвесеното над рамото и момче протегна тънките си ръчички и обви врата и. Нези го гушна и замига бързо, за да удържи напиращия порой. Айла с изненада забеляза, че и очите на Ридаг бяха влажни. От всички членове на клана на Брун само нейните очи сълзяха по въздействието на емоциите, въпреки че чувствата на останалите бяха не по-малко силни. Синът и можеше да учленява също като нея способен бе да възпроизведе цялата гама от речеви сигнали — сърцето и още се свиваше при спомена за вика му, когато я принудиха да си иде, — но Дърк не можеше да даде израз на мъката си като се разплаче със сълзи. Ридаг, също като истинската си майка, не можеше да говори, но когато го обземеше чувство на обич, в очите му блясваха сълзи.
— Преди никак не можех да говоря с него, макар да знаех със сигурност, че разбира — промълви Нези.