Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Премина по-надолу, между бедрата и, като ги разтвори, разгърна гънките и с ръце и впи устни помежду им, всмуквайки аромата и дълго и бавно. Тя потрепери, надигна се, изстена и той усети нов порив на желание. Обичаше да и доставя удоволствие, да чувства как тялото и откликва на опитното му докосване. Напомняше му за извличането на фино острие от парче кремък. Изпитваше особена радост, че пръв я бе накарал да познае насладата. Тя бе срещала единствено насилие и болка преди той да пробуди в нея онзи Дар на Насладата, който Великата Майка Земя бе вложила в чедата си.
Той нежно проникваше в нея познаваше еротичните и области и ги дразнеше с език и с опитни движения на ръцете. Тялото и се устреми към неговото, тя застена и замята глава той разбра, че е готова. Намери твърдата издутина и се зае с нея. Дъхът и се учести, а собствената му пулсираща мъжественост напираше със силно желание към нея. Сетне тя нададе вик, тялото и се изви към неговото и той усети влага.
— Джондалар… а-а-а… Джондалар!
Тя бе извън себе си от екстаз, глуха и сляпа за всичко останало освен самия него. Искаше го, искаше да усети плътната му твърдост в себе си. В следващия миг той бе върху нея, тя му помагаше, насочваше го, после той се плъзна във вътрешността и и почувства силен порив, който го извиси до неописуемия връх. Той се отдръпна назад, сетне отново се гмурна в дълбините и тя го обгръщаше целия.
Той се оттегли, после с напористо движение проникна в нея отново, и отново и отново. Щеше му се да удължи мига до безкрай, а същевременно едва се сдържаше. С всеки мощен удар той се чувстваше все по-близо и по-близо до сюблимния момент. По телата им, осветявани от мъждукащата светлина, заблестяха капчици пот докато те се нагаждаха един към друг, търсеха най-подходящото темпо и се движеха с ритъма на живота.
Дишайки тежко, те се напрягаха да се срещнат при всеки удар — устремени, пулсиращи, съсредоточили цялата си воля, всичките си мисли, всичките си чувства. Сетне, почти неочаквано, напрежението достигна своя връх. С взрив, непонятен и за двама им, те достигнаха кулминацията и в прилив на радост превалиха гребена на хребета. За миг останаха така, притиснати един към друг, сякаш искаха да се слеят, а после се отпуснаха.
Лежаха неподвижно, поемайки си дъх. Лампата зацвъртя, светлината намаля, отново се усили и накрая угасна. Малко след това Джондалар се превъртя и легна до нея. Чувстваше, че се унася, че се намира на границата между съня и будното състояние. Но Айла бе все още съвсем будна — лежеше в мрака с отворени очи и за пръв път от години се вслушваше в човешки звуци.
От съседното легло се чуваше тих шепот, на мъж и жена, а малко по-нататък се долавяше плиткото, отривисто дишане на спящия шаман. От комшийското огнище до нея достигаше хъркане на човек, а откъм първото огнище — безпогрешните въздишки и стонове на Талут и Нези, споделящи насладата. От другата посока се чу детски плач. Някой зареди утешаващи звуци, а сетне плачът секна. Айла се усмихна — очевидно на кърмачето бе предложена гърда. По-нататък се извисиха гласове, пропити от сдържан гняв, а от още по-отдалечен ъгъл долиташе суха кашлица.
По време на самотните и години в долината най-тежко и беше нощем. През деня все можеше да, си намери някакво занимание, но през нощта безлюдната пустота на пещерата и я гнетеше. В началото дори не можеше да спи, будеше се от единствения звук, който долавяше — собственото си дишане. Докато бе с Клана, по мръкнало все имаше хора край нея. Най-голямото наказание, което можеше да бъде наложено бе отстраняването, самотата отбягването, изгнанието, смъртното проклятие.
Тя сама бе осъзнала какво ужасно наказание е това. И в този момент го усещаше още по-силно. Лежеше в мрака до топлото тяло на Джондалар и улавяше звуците на течащия край нея живот — за пръв път, откак бе срещнала тези хора, наричани от нея Другите, тя се почувства у дома.
— Джондалар? — тихо се обади тя.
— М-м.
— Спиш ли?
— Още не — промърмори той.
— Тези хора са добри. Ти беше прав, имах нужда да дойда и да ги опозная.
Съзнанието му бързо се проясни. Беше се надявал, че когато срещне и опознае хората от собствения си народ, тя няма да изпитва такава боязън от тях. Беше напуснал близките си преди много години, обратният път до дома щеше да е дълъг и труден, тя трябваше да пожелае да го придружи. Но долината се бе превърнала в неин дом. Тя предлагаше всичко, от което Айла се нуждаеше, за да оцелее и тя бе устроила живота си там, като бе заменила липсващата и човешка близост с тази на животните. Айла не искаше да заминава, вместо това тя бе пожелала Джондалар да остане с нея.