Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Джондалар се обърна към нея и я прегърна.
— И аз искам, но не сега. Пътешествието до дома ще бъде дълго. Може да отнеме цяла година, дори и повече. За теб може да е опасно да пътуваш толкова дълго, ако чакаш дете.
— Тогава не можем ли просто да се върнем в моята долина? — попита Айла.
Джондалар се боеше, че ако се завърнат в нейната долина, за да роди тя в безопасност, може никога да не тръгнат.
— Айла, според мен това не е добра идея. В такъв момент не бива да си сама. Аз няма да знам как да ти помогна, край теб трябва да има жени. Жената може да погине при раждане — увещаваше я той с напрегнат от терзание глас. Точно това се бе случило пред очите му неотдавна.
Айла осъзна правотата на словата му. Самата тя бе на косъм от смъртта, когато раждаше сина си. Ако не беше Иза, нямаше да оживее. Моментът бе неподходящ. Сега не можеше да се сдобие с рожба, дори от Джондалар.
— Да, прав си — промълви тя, съкрушена от разочарование. — Може да се окаже трудно… аз, … самата аз… бих искала да има жени край мен — съгласи се тя.
Той отново замълча и след дълга пауза рече напрегнато, едва ли не на пресекулки:
— Айла, може би… Може би не бива да делим един и същ одър…, ако… Но нали изразяваме почит към Майката, когато споделяме Нейния Дар — избърбори той.
Как би могла да му каже истината — това, че не е нужно да се лишават от споделяне на Насладата? Иза я бе предупредила никога да не казва на никого, особено на мъж, за тайния цяр.
— Мисля, че това не бива да те безпокои — каза тя. — Никак не съм сигурна, че мъжете зачеват децата, пък и ако Великата Майка решава, тя може да избере всеки момент, нали?
— Да, и това ме притеснява. От друга страна, ако избягваме Нейния Дар, Тя може да се разгневи.
— Джондалар, нека оставим избора на Нея. Когато му дойде времето, ще решим. Не ми се иска да я обидиш.
— Да, права си, Айла — отвърна той с известно облекчение.
С голямо съжаление Айла реши да продължи да взима цяра против зачеване, но същата нощ и се присъниха бебета, родени от нея — някои с дълги, руси коси, други — приличащи на Ридаг и Дърк. Призори сънищата и придобиха друго измерение — станаха злокобни, сякаш нахлуваха от отвъдното.
В съня си тя имаше двама сина, братя, за които никой не би казал, че имат кръвна връзка. Единият беше висок и рус, като Джондалар, а за другия, по-възрастния, знаеше, че е Дърк, въпреки че лицето му бе в сянка. Двамата братя се приближаваха един към друг от различни посоки сред пуста, безлюдна и обрулена от ветровете прерия. Обзе я неимоверна тревога щеше да се случи нещо ужасно, нещо, което тя трябваше да предотврати. Сетне тя с ужас осъзна, че единият от синовете и ще погуби другия. Приближаваха се все повече и повече. Опита се да стигне до тях, но дебела лепкава стена преграждаше пътя и. Всеки момент щяха да се нахвърлят един срещу друг с вдигнати като за удар ръце. Тя изпищя.
— Айла! Айла! Какво има? — разтърси я Джондалар.
Ненадейно до него се озова Мамут.
— Събуди се, дете. Събуди се! — призова я той. — Това е само символ, послание. Събуди се, Айла!
— Но единият от тях ще загине! — извика тя, все още подвластна на емоциите, породени от съновидението.
— Не е това, за което мислиш, Айла — възрази и Мамут. — Това може да не означава, че единият… от братята ще загине. Трябва да се научиш да откриваш истинския смисъл на сънищата си. Притежаваш Таланта той е много силен, но някой трябва да те обучи.
Зрението на Айла се проясни и тя видя надвесените над нея загрижени лица на двамата високи мъже: единият — млад и красив, а другият — възрастен и мъдър. Джондалар бе взел горяща пръчка от огнището и я държеше над нея, за да и помогне да се събуди. Тя седна в леглото и се опита да се усмихне.
— Добре ли си вече? — попита Мамут.
— Да, да. Съжалявам, че ви събудих — каза Айла на езика на Зеландониите, забравяйки, че е неразбираем за стареца.
— Ще поговорим по-късно — усмихна и се нежно той и се върна на одъра си.
Айла забеляза, че докато двамата с Джондалар се наместваха на нара си завесата и на другото обитавано легло се спусна. Стана и малко неудобно, че бе предизвикала такова суетене. Сгуши се до Джондалар, положила глава в ямката под рамото му. Беше благодарна за топлотата и присъствието му. Унесе се в сън, но внезапно отново отвори очи.
— Джондалар, — прошепна тя. — как е разбрал Мамут, че сънувам синовете си и това, че единият брат ще погуби другия?
Но той вече спеше.
5
Айла се стресна и се събуди, но остана неподвижна, с напрегнат слух. Чу силен вопъл, последван от друг. Сякаш някой изпитваше силна болка. Разтревожена, тя дръпна завесата и погледна навън. Крози стоеше на пътеката край шестото огнище, с ръце прострени в жест на умоляващо отчаяние, пресметнат така, че да предизвика състрадание.