Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Искащ ли още знаци? — попита внимателно Айла.
Жената кимна, все още притискайки момчето в обятията си. Не смееше да заговори от страх да не изгуби самообладание. Айла показа нова група знаци и техни варианти, а Нези и Ридаг съсредоточено се опитваха да ги усвоят. Последва нова поредица. Дъщерите на Нези — Лати и Ръги — както и най-малките деца на Тюли — Брайнан и сестричката му Туси, чиято възраст бе близка до тази на Ръги и Ридаг, дойдоха да видят какво става. Към тях се присъедини и седемгодишният син на Фрали — Крисавек. Не след дълго всички се увлякоха в чудесната нова игра — говорене с ръце.
Но за разликата от повечето други игри на децата от бивака, в тази Ридаг превъзхождаше останалите. Айла не смогваше да задоволи любознателността му. Още щом му покажеше жестовете, той започваше да добавя вариантите, сам откриваше нюансите и по-тънките смислови оттенъци. Тя имаше чувството, че всичко това е вътре в него, че прелива и напира да излезе наяве, че му е нужен само малък отвор и че веднъж отпушени, знанията не можеха повече да бъдат удържани.
Възбудата растеше и от това, че неговите връстници също усвояваха езика на знаците. За пръв път в живота си Ридаг имаше възможност да се изразява пълно и не можеше да се насити на общуването. Малчуганите, с които бе израсъл, лесно приеха способността му да „говори“ свободно по новия начин. Бяха общували с него и преди. Знаеха, че е различен, че има проблеми с говора, но все още не бяха усвоили предразсъдъците на възрастните, които заключаваха, че, следователно, момчето е лишено от интелект. А Лати, както често се случва с по-големите сестри, от години превеждаше неговите „безсмислици“ на възрастните обитатели на бивака.
Когато обучението омръзна на всички и дечурлигата се отдалечиха сериозно увлечени в новата игра, Айла забеляза, че Ридаг ги поправя, а те се обръщат към него за потвърждение на смисъла на знаците и жестовете. Настъпила бе промяна в положението на момчето сред връстниците му.
Айла продължаваше да седи до Нези и да наблюдава как децата си разменят беззвучни сигнали. Усмихна се като си представи какво ли би помислила Иза за децата на Другите, които разговаряха като хората от Клана и същевременно крещяха и се смееха. Айла си помисли, че старата знахарка щеше все някак си да ги разбере.
— Сигурно си права. Това е неговият начин да говори — отбеляза Нези. — Никога преди не е научавал нещо толкова бързо. Не знаех, че плоско… Как ги наричаше ти?
— Клан. Те казват Клан. Това значи… род… народ… хора. Кланът на Пещерната Мечка, народ, който почита великата Пещерна Мечка вие казвате Мамутои, Ловци на мамути, които почитат Майката — обясни Айла.
— Клан… Не знаех, че могат да говорят така, не знаех, че човек може да каже толкова много неща с ръце… Никога не съм виждала Ридаг толкова щастлив.
Жената се поколеба и Айла долови, че се опитва да намери начин да добави нещо. Тя изчака, давайки и възможност да събере мислите си.
— Учудвам се, че се привърза към него толкова бързо — продължи Нези. — Някои хора не го приемат лесно, защото е смесен, а повечето изпитват известно неудобство, когато са край него. Но ти сякаш го разбираш.
Айла не отвърна веднага. Гледаше изпитателно по-възрастната жена и не знаеше какво да отговори. Най-после се реши и рече:
— Познавах един човек, който приличаше на него… моят син. Синът ми Дърк.
— Твоят син! — В гласа на Нези прозвуча изненада, но тя не долови никаква следа от отвращението, прозвучало така явно в тона на Фребек предишната вечер, когато говореше за плоскоглавците и за Ридаг. — Ти си имала смесен син? Къде е той? Какво е станало с него?
Лицето на Айла помръкна от обзелата я мъка. Докато беше сама в долината си, тя бе подтискала мислите за сина си, но щом видя Ридаг, те се пробудиха. Въпросите на Нези разровиха мъчителните спомени и емоции, които я завариха неподготвена. Сега трябваше да се изправи лице в лице с тях.
Нези бе открита и пряма като останалите хора от своя народ и въпросите и бяха възникнали спонтанно, но тя не бе лишена от чувствителност.
— Извинявай, Айла. Трябваше да се съобразя…
— Не се притеснявай, Нези — прекъсна я Айла като премигваше, за да удържи напиращите сълзи. — Знам, че възникват въпроси, когато говоря за сина си. Много… боли…, когато мисля за Дърк.
— Не е нужно да ми разказваш за него.
— Все някога трябва разкажа за Дърк. — Айла замълча за миг, сетне заговори без предисловие. — Дърк е при Клана. Когато тя умира, Иза… моята майка, както ти за Ридаг… казва аз отида на север, намеря моя народ. Не Клана, Другите. Тогава Дърк е бебе. Аз не заминавам. По-късно Дърк е на три годинки, Брод ме принуждава замина. Аз не знае къде живеят Другите, не знае къде ще отида, не мога да взема Дърк. Аз го дава на Уба… сестра. Тя обича Дърк, грижи се за него. Сега неин син.