Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:

След като Тоня Хейли, малко невинно черно момиченце е брутално изнасилено и убито от двама пияни расисти, нейният баща убива двамата насилници и бива съден. Следва голям и шумен съдебен процес, който държи цялата страна в напрежение, докато в съдебната зала се намесват най-различни интереси…
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 206
Перейти на страницу:

— Кога очаквате процеса?

— Ако предположим, че го подведат под отговорност, вероятно ще се състои в края на лятото или в началото на есента.

— От кой съд ще се гледа?

— От Районния.

— Кой ще бъде съдията?

— Почитаемият Омар Нуз.

— Той откъде е?

— От Честър, Мисисипи. Окръг Ван Бурен.

— Искате да кажете, че делото ще се гледа тук, в Клантън?

— Да, освен ако го предадат за разглеждане в друг окръг.

— Вие ще настоявате ли за подобна промяна?

— Много уместен въпрос, но аз не съм готов да отговоря засега. Малко е рано да се говори за стратегията на защитата.

— По какви причини бихте решили да поискате гледане на делото в друг окръг?

За да намеря по-черен от моя, помисли си Джейк. Отговори замислено:

— Обичайните мотиви. Предварително разгласяване и тъй нататък.

— Кой взема решение да се смени мястото на процеса?

— Съдията Нуз. Решението е единствено от негова компетенция.

— Определена ли е вече гаранцията?

— Не, и вероятно няма да бъде, докато не се формулира самото обвинение. В този момент той има право да бъде пуснат под разумна гаранция, но обичайната практика в нашия окръг не допуска освобождаване под гаранция при дела за убийство до момента на предявяване на обвинението в Районния съд. Тогава гаранцията ще бъде определена от съдията Нуз.

— Какво можете да ни кажете за мистър Хейли?

Джейк се отпусна и се замисли, а камерите продължаваха да снимат. Втора златна възможност да посее семе.

— Той е на трийсет и седем години. Женен е от двайсет години. Има четири деца — три момчета и момиченце. Добър човек, никога не е бил съден. Никога не се е забърквал в нищо. Има орден от войната във Виетнам. Работи по петдесет часа седмично в хартиената фабрика в Коулман. Плаща си данъците и притежава малко земя. Всяка събота ходи със семейството си на църква. Занимава се със собствените си дела и иска да живее на спокойствие.

— Ще ни позволите ли да му зададем няколко въпроса?

— Не, разбира се.

— Не съдиха ли брат му за убийство преди няколко години?

— Съдиха го, но беше оправдан.

— Вие ли му бяхте адвокат?

— Аз.

— Били сте защитник в няколко дела за убийство в окръг Форд, нали?

— В три.

— В колко от тях обвиняемите бяха оправдани?

— И в трите — провлече отговора си той.

— Съдът в Мисисипи има право на няколко варианта, нали?

— Точно така. При обвинение в убийство съдът може да реши, че подсъдимият е виновен за непредумишлено убийство, което води до двайсет години затвор, или за углавно престъпление, което води до доживотна присъда или смърт — както постановят съдебните заседатели. Но те могат и да решат, че подсъдимият е невинен. — Джейк се усмихна на камерите. — Повтарям отново, в случай че той бъде подведен под отговорност.

— Как е дъщерята на Хейли?

— У дома си е. Върна се вкъщи в неделя. Да се надяваме, че е добре.

Репортерите се спогледаха, умувайки за още въпроси. Джейк знаеше, че сега настъпва опасният момент, когато изчерпват въпросите си и започват гадните засечки.

Той се изправи и закопча сакото си.

— Така. Благодаря ви, че се отбихте, дами и господа. Обикновено съм на разположение за вас, само ме предупредете малко по-отрано и с удоволствие пак ще си поприказваме.

Те му благодариха и си тръгнаха.

В десет часа в сряда сутринта, без много шум, след двоен ритуал в погребалния дом, заровиха мъртъвците. Наскоро ръкоположеният пастор отчаяно се стараеше да намери утешителни слова за рехавата група и за двата затворени ковчега. Опелото бе кратко и мина почти без сълзи.

Пикапите и калните шевролети бавно поеха след катафалката, процесията напусна града и запъпли през полето. Спряха зад малка черква. Положиха телата за вечен покой в двата края на тясното буренясало гробище. След още няколко слова за утеха дошлите се разпръснаха.

Родителите на Коб се бяха развели още когато беше малък и баща му пристигна за погребението от Бърмингам. След ритуала изчезна. Мисис Коб живееше в малка, чиста дървена къщичка близо до селището Лейк Вилидж, на десет мили южно от Клантън. Другите й двама синове, техните братовчеди и приятели се събраха под един дъб зад черквата, докато жените се суетяха около майката. Подели отново негърската тема, мъжете дъвчеха тютюн, пиеха уиски и си припомняха минали времена, когато черните си знаеха мястото. Днес правителството и съдилищата направо ги глезеха и покровителстваха. А белите бяха с вързани ръце. Един братовчед имал приятел или познат, който навремето бил активен член на Клана — можел да му се обади. Дълги години, чак до смъртта си, дядото на Коб бил в Клана, обясни братовчедът, и когато двамата с Били Рей били деца, старецът им разказвал как бесели негри в окръзите Форд и Тайлър. И сега техен дълг било да направят същото, което черният бил направил. Но нямало доброволци. Може би Кланът ще прояви интерес. Главатарите са някъде на юг, до Джаксън, край окръг Нетълс, и възложиха на братовчеда да се свърже с тях.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 206
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)