Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Кога очаквате процеса?
— Ако предположим, че го подведат под отговорност, вероятно ще се състои в края на лятото или в началото на есента.
— От кой съд ще се гледа?
— От Районния.
— Кой ще бъде съдията?
— Почитаемият Омар Нуз.
— Той откъде е?
— От Честър, Мисисипи. Окръг Ван Бурен.
— Искате да кажете, че делото ще се гледа тук, в Клантън?
— Да, освен ако го предадат за разглеждане в друг окръг.
— Вие ще настоявате ли за подобна промяна?
— Много уместен въпрос, но аз не съм готов да отговоря засега. Малко е рано да се говори за стратегията на защитата.
— По какви причини бихте решили да поискате гледане на делото в друг окръг?
За да намеря по-черен от моя, помисли си Джейк. Отговори замислено:
— Обичайните мотиви. Предварително разгласяване и тъй нататък.
— Кой взема решение да се смени мястото на процеса?
— Съдията Нуз. Решението е единствено от негова компетенция.
— Определена ли е вече гаранцията?
— Не, и вероятно няма да бъде, докато не се формулира самото обвинение. В този момент той има право да бъде пуснат под разумна гаранция, но обичайната практика в нашия окръг не допуска освобождаване под гаранция при дела за убийство до момента на предявяване на обвинението в Районния съд. Тогава гаранцията ще бъде определена от съдията Нуз.
— Какво можете да ни кажете за мистър Хейли?
Джейк се отпусна и се замисли, а камерите продължаваха да снимат. Втора златна възможност да посее семе.
— Той е на трийсет и седем години. Женен е от двайсет години. Има четири деца — три момчета и момиченце. Добър човек, никога не е бил съден. Никога не се е забърквал в нищо. Има орден от войната във Виетнам. Работи по петдесет часа седмично в хартиената фабрика в Коулман. Плаща си данъците и притежава малко земя. Всяка събота ходи със семейството си на църква. Занимава се със собствените си дела и иска да живее на спокойствие.
— Ще ни позволите ли да му зададем няколко въпроса?
— Не, разбира се.
— Не съдиха ли брат му за убийство преди няколко години?
— Съдиха го, но беше оправдан.
— Вие ли му бяхте адвокат?
— Аз.
— Били сте защитник в няколко дела за убийство в окръг Форд, нали?
— В три.
— В колко от тях обвиняемите бяха оправдани?
— И в трите — провлече отговора си той.
— Съдът в Мисисипи има право на няколко варианта, нали?
— Точно така. При обвинение в убийство съдът може да реши, че подсъдимият е виновен за непредумишлено убийство, което води до двайсет години затвор, или за углавно престъпление, което води до доживотна присъда или смърт — както постановят съдебните заседатели. Но те могат и да решат, че подсъдимият е невинен. — Джейк се усмихна на камерите. — Повтарям отново, в случай че той бъде подведен под отговорност.
— Как е дъщерята на Хейли?
— У дома си е. Върна се вкъщи в неделя. Да се надяваме, че е добре.
Репортерите се спогледаха, умувайки за още въпроси. Джейк знаеше, че сега настъпва опасният момент, когато изчерпват въпросите си и започват гадните засечки.
Той се изправи и закопча сакото си.
— Така. Благодаря ви, че се отбихте, дами и господа. Обикновено съм на разположение за вас, само ме предупредете малко по-отрано и с удоволствие пак ще си поприказваме.
Те му благодариха и си тръгнаха.
В десет часа в сряда сутринта, без много шум, след двоен ритуал в погребалния дом, заровиха мъртъвците. Наскоро ръкоположеният пастор отчаяно се стараеше да намери утешителни слова за рехавата група и за двата затворени ковчега. Опелото бе кратко и мина почти без сълзи.
Пикапите и калните шевролети бавно поеха след катафалката, процесията напусна града и запъпли през полето. Спряха зад малка черква. Положиха телата за вечен покой в двата края на тясното буренясало гробище. След още няколко слова за утеха дошлите се разпръснаха.
Родителите на Коб се бяха развели още когато беше малък и баща му пристигна за погребението от Бърмингам. След ритуала изчезна. Мисис Коб живееше в малка, чиста дървена къщичка близо до селището Лейк Вилидж, на десет мили южно от Клантън. Другите й двама синове, техните братовчеди и приятели се събраха под един дъб зад черквата, докато жените се суетяха около майката. Подели отново негърската тема, мъжете дъвчеха тютюн, пиеха уиски и си припомняха минали времена, когато черните си знаеха мястото. Днес правителството и съдилищата направо ги глезеха и покровителстваха. А белите бяха с вързани ръце. Един братовчед имал приятел или познат, който навремето бил активен член на Клана — можел да му се обади. Дълги години, чак до смъртта си, дядото на Коб бил в Клана, обясни братовчедът, и когато двамата с Били Рей били деца, старецът им разказвал как бесели негри в окръзите Форд и Тайлър. И сега техен дълг било да направят същото, което черният бил направил. Но нямало доброволци. Може би Кланът ще прояви интерес. Главатарите са някъде на юг, до Джаксън, край окръг Нетълс, и възложиха на братовчеда да се свърже с тях.