Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Ози, Мос Джуниър и помощник-шерифите наблюдаваха паркинга и ругаеха под нос тълпата репортери и оператори. Беше два без четвърт, време арестантът да се откара в съда.

— Същинско ято лешояди, които кръжат край шосето, та дано им падне някой умрял пес — рече Мос Джуниър, надничайки зад щорите.

— Най-противните нахалници, които съм виждал — добави Пратър. — С такива не се излиза наглава, докато не откопчат нещо. Сякаш цял град трябва само с тях да се занимава.

— А тук са само половината, другите висят пред съда.

Ози не обели дума. Един вестник го беше обвинил за убийствата, намеквайки, че охраната около съда била нарочно занемарена. До гуша му беше дошло от пресата. В сряда на два пъти нарежда да отстранят репортерите от района на полицията и затвора.

— Върти ми се една идея — каза той.

— Каква? — попита Мос Джуниър.

— Къртис Тод още ли е зад решетките?

— Да. Пускаме го другата седмица.

— Май ще свърши една услуга на Карл Лий.

— Накъде биеш?

— Ами той е черен горе-долу колкото Карл Лий и с подобен ръст и фигура, нали?

— Е, и какво от това? — попита Пратър.

Мос Джуниър се ухили и стрелна с очи Ози, който бе зареял поглед през прозореца.

— Ози, мисли му!

— Какво, бе? — попита Пратър.

— Тръгвайте. Изкарайте Карл Лий и Къртис Тод — нареждаше Ози. — Докарай ми колата отзад. Доведи Тод тук, за да му обясня някои неща.

Десет минути по-късно вратата на затвора се отвори и цял взвод полицаи изведоха затворника на тротоара. Двама вървяха отпред, двама отзад и по един от всяка страна на човека с дебели слънчеви очила и белезници, които не бяха заключени. Когато наближиха репортерите, камерите зажужаха. Заваляха въпроси:

— Господине, ще се признаете ли за виновен?

— Ще твърдите ли, че сте невинен?

— Какво ще заявите, господине?

— Мистър Хейли, ще твърдите ли, че сте изпаднали в умопомрачение?

Затворникът се усмихваше и бавно пристъпяше към очакващата го патрулна кола. Полицаите мрачно се усмихваха и не обръщаха внимание на тълпата. Фотографите се бутаха в усилията си да направят най-сполучливата снимка на най-прочутия престъпник в страната.

Внезапно, пред взора на цялата нация, заобиколен отвсякъде с полицаи и десетки оператори, които запечатваха всяко негово движение, затворникът се отскубна и побягна. Той прекоси паркинга, прескочи канавката, сви през шосето и се шмугна между дърветата, изчезвайки от погледите. Репортерите закрещяха, разпиляха се на всички страни, някои дори хукнаха след него. За всеобща почуда полицаите изтичаха назад към сградата и затръшнаха вратата, оставяйки лешоядите да кръжат объркано. Затворникът свали белезниците в гората и се запъти към къщи. Къртис Тод току-що бе освободен под клетва седмица по-рано.

Ози, Мос Джуниър и Карл Лий бързо излязоха през задния вход и по заобиколния път стигнаха до съда, където ги очакваха други полицаи, за да охраняват арестанта до съдебната зала.