![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Джейк обича камерите — каза Ози.
— Всички адвокати ги обичат — добави Мос.
— Как се казвате, сър?
— Джейк Бриганс.
— И сте адвокатът на мистър Хейли?
— Точно така — отвърна равнодушно Джейк.
— Мистър Хейли е бащата на младото момиче, изнасилено от двамата мъже, които бяха убити днес, нали?
— Да.
— Кой ги уби?
— Не зная.
— Не е ли мистър Хейли?
— Казах, че не зная.
— В какво е обвинен вашият клиент?
— Арестуван е като заподозрян в убийството на Били Рей Коб и Пийт Уилард. Официално не е обвинен в нищо.
— Очаквате ли мистър Хейли да бъде подведен под отговорност за двете убийства?
— Няма да коментирам.
— Защо?
— Говорихте ли с мистър Хейли? — попита друг репортер.
— Да, преди малко.
— Как е той?
— Какво искате да кажете?
— Ами как е?
— Искате да кажете как намира ареста? — подсмихна се Джейк.
— Ъъ, да.
— Няма да коментирам.
— Кога ще бъде предварителното дело?
— Вероятно утре или в сряда.
— Той ще се признае ли за виновен?
— Разбира се, че не — усмихна се Джейк.
След като вечеряха със студени блюда, седнаха на люлката на предната веранда, загледаха се в пръскачката сред Тревата и заговориха за случая. Двойното убийство беше голямата национална новина и Карла бе записала всички телевизионни репортажи. Две от националните компании бяха направили предавания на живо чрез кореспондентите си в Мемфис, а местните канали в Мемфис, Джаксън и Тюпълоу повториха кадрите, на които Коб и Уилард бяха въведеш в съда, заобиколени от полицаи, а секунди след това — как ги изнасят, покрити с бели чаршафи. Една телевизионна компания предаде действителния звуков запис на стрелбата, докато на екрана полицаите пълзяха да се доберат до някое прикритие.
Интервюто с Джейк бе взето твърде късно, за да го излъчат в централните новини, така че двамата с Карла изчакаха със зареден видеомагнетофон до десет часа, когато най-после той се появи с чанта в ръка, елегантен, строен, красив, рязък и безкрайно възмутен от репортерите, които го безпокоят. Джейк реши, че изглежда чудесно по телевизията, и бе ужасно доволен, че са го заснели. Преди време, след освобождаването на Лестър, го бяха показали на екрана за секунди и редовните посетители на Кафето го поднасяха по този повод месеци наред.
Стана му приятно. Известността го блазнеше и той пред вкусваше как ще го споходи още по-голяма. Не можеше да си представи друго дело, други факти или друга обстановка, които да му донесат по-голяма слава от процеса на Карл Лий. Оправдаването на Карл Лий Хейли за убийството на двамата бели, изнасилили дъщеря му, при такъв състав от съдебни заседатели, в който всички до един са бели, в провинциален Мисисипи…
— На какво се усмихваш? — прекъсна го Карла.
— На нищо.
— Да, нищо. Мислиш си за процеса, за камерите, репортерите и оправдателната присъда, за това как излизаш от съда, хванал под ръка Карл Лий, а репортерите те преследват с камери, хората те потупват по гърба и те обсипват с поздравления. Знам много добре какво си мислиш.
— Тогава защо питаш?
— За да видя дали ще си признаеш.
— Е, признавам си. Това дело може да ме направи прочут и да ни донесе един милион в бъдеще.
— Ако го спечелиш.
— Да, ако го спечеля.
— А ако загубиш?
— Ще го спечеля.
— И все пак, ако загубиш?
— Бъди оптимистка, миличка.
Иззвъня телефонът и Джейк говори десет минути с редактора, собственика и единствения репортер на „Клантън Кроникъл“. После говори с репортер от сутрешния вестник на Мемфис. Затвори и се обади на Лестър и Гуен, после на началник-смяната в хартиената фабрика.
В единайсет и четвърт телефонът отново иззвъня и Джейк получи първата заплаха за убийство, естествено, анонимна. Нарекоха го кучи син, който си пада по негри, и му заявиха, че няма да оживее, ако черният отърве кожата.
9
Във вторник сутринта след убийствата Дел Пъркинс сервираше повече кафе и овесена каша от обикновено. Всички постоянни клиенти, а и някои случайни се бяха събрали, за да прочетат във вестниците и да побъбрят за убийствата, които бяха станали на по-малко от стотина метра от прага на Кафето. Кръчмата на Клод и Чайната също се напълниха по-рано от обикновено. Снимката на Джейк изпълваше цялата първа страница на вестника от Тюпълоу, а вестниците от Мемфис и Джаксън публикуваха на първите си страници снимки на Коб и Уилард — преди изстрелите и след това, когато труповете им бяха натоварени в линейките. Липсваха снимки на Карл Лий. И трите вестника предлагаха подробни описания на случилото се в Клантън през изминалите шест Дни.