Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Адвокат и клиент изпитателно се взряха един в друг. После се усмихнаха дружески, но никой не продума. За последен път бяха говорили преди пет дни, в сряда, след предварителното разглеждане в съда и денонощие след изнасилването.

Този път Карл Лий не беше разтревожен. Лицето му бе спокойно, а погледът — ясен. Накрая каза:

— Не вярваше, че ще го направя, нали, Джейк?

— Не съвсем. Ти ли го направи?

— Знаеш, че аз го направих.

Джейк се усмихна, кимна и скръсти ръце.

— Как се чувстваш?

Карл Лий се отпусна и се облегна на сгъваемия стол.

— Е, сега по-добре. Но не заради цялата тая работа. Иска ми Се да не беше се случвала. Но ми се щеше и моето момиченце да се чувства добре. Нямах нищо против тия момчета, докато не я поругаха. Сега си получиха заслуженото. Мъчно ми е за майките и бащите им, ако имат бащи, в което се съмнявам.

— Страх ли те е?

— От какво?

— Ами от газовата камера.

— Не, Джейк, нали затова съм те наел. Нямам никакво намерение да ходя в газовата камера. Видях как отърва Лестър, сега пък мен ще отървеш. Ти можеш да го направиш, Джейк.

— Не е толкова лесно, Карл Лий.

— Какво искаш да кажеш?

— Не можеш просто така да застреляш хладнокръвно един или неколцина, после да кажеш на съдебните заседатели, че са заслужавали да бъдат убити, и да се надяваш, че ще те изпратят по живо, по здраво от съдебната зала.

— Ти успя с Лестър.

— Всяко дело е различно. И голямата разлика тук е в това, че ти си убил две бели момчета, а Лестър беше убил негър. Огромна разлика.

— Страх ли те е, Джейк?

— Защо да ме е страх? Няма мен да пращат в газовата камера.

— Не си много уверен.

Ечупак, кретен, идиот, помисли си Джейк. Кой може да е уверен в такива времена? Труповете са още топли. Вярно, уверен беше преди убийствата, но вече всичко е различно. Клиентът му е на път към газовата камера за престъпление, което признава, че е извършил.

— Откъде взе автомата?

— От един приятел в Мемфис.

— Добре. Лестър помогна ли ти?

— Не. Знаеше какво съм намислил и искаше да ми помогне, но аз не му позволих.

— Как е Гуен?

— Съвсем се е побъркала вече, но Лестър е при нея. Тя не подозираше нищо.

— А момчетата?

— Знаеш ги какви са децата. Не искат татко им да е в затвора. Разстроени са, но ще се оправят. Лестър ще се погрижи за тях.

— Той ще се връща ли в Чикаго?

— Засега няма. Джейк, кога ще е делото?

— Предварителното заседание трябва да е утре или в сряда, зависи от Булард.

— Той ли ще е съдията?

— Да, на предварителното. Но на процеса няма да е той. Ще се гледа от Районния съд.

— Кой е съдията там?

— Омар Нуз от Ван Бурен; същият, който беше съдия на делото на Лестър.

— Аха. Той е добър, нали?

— Да, добър съдия е.