Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Половината репортери изгубиха дар-слово и се облещиха, другата половина си повтаряха беззвучно думите му и бясно записваха.

Булард не напускаше канцеларията си и не говореше по телефона. Обади се отново на Джейк и го помоли да се откаже от предварителното заседание на съда. Джейк отхвърли искането. Репортери причакваха Булард пред канцеларията му на първия етаж, но зад заключената врата той бе извън всякаква опасност. Имаше си водката.

Искаха да заснемат траурния ритуал. Братята на Коб се съгласиха, но срещу заплащане, обаче мисис Уилард отказа. Репортерите се събраха пред погребалния дом и заснеха това, което бе възможно. Сетне последваха процесията до гробището, а след това сподириха опечалените до дома на мисис Коб, където Фреди, най-големият, ги наруга и ги изгони.

В сряда в Кафето цареше пълно мълчание. Редовните посетители, в това число и Джейк, наблюдаваха непознатите, нахлули в тяхното убежище. Повечето бяха брадати, говореха с особен акцент и не си поръчваха овесена каша.

— Вие не сте ли адвокатът на мистър Хейли? — викна един от другата страна на заведението.

Джейк съсредоточено мажеше препечената си филийка и не отговори.

— Вие сте, нали?

— И аз да съм, какво от това? — контрира го Джейк.

— Той ще се признае ли за виновен?

— Сега закусвам.

— Ще се признае ли?

— Няма да коментирам.

— Защо?

— Не коментирам по време на закуска, ясно ли е?

— Мога ли да говоря с вас след това?

— Да, запишете си час при секретарката ми. Давам изявления срещу шейсет долара на час.

Редовните посетители се засмяха, но чужденците не се предаваха.

Джейк се съгласи на едно безплатно интервю за мемфиския вестник „Сряда“, после се барикадира в „бункера“ и започна да се готви за предварителното разглеждане. По обяд посети прочутия си клиент. Карл Лий бе отпочинал и спокоен. От килията си той можеше да наблюдава суетнята на репортерите по паркинга.

— Как е в ареста? — попита Джейк.

— Не е зле. Храната си я бива. Ядем с Ози в неговата канцелария.

— Какво?

— Абе, ядем там нещо. Хвърляме и по едни карти.

— Шегуваш се, Карл Лий.

— Няма майтап. Гледам и телевизия. Видях те снощи по новините. Изглеждаше страхотно. Ще те направя известен, нали, Джейк?

Джейк не отговори.

— Кога ще ме покажат и мен по телевизията? Тъй де, аз свърших убийството, а пък вие с Ози се прочухте на мой гръб. — Клиентът се хилеше, но адвокатът остана сериозен.

— Днес, след около час.

— Чух, че ще ходим в съда. Какво ще има там?

— Предварително разглеждане. Не е важна процедура, поне в повечето случаи. Този път обаче ще е по-различна заради камерите.